|
|
Сбогом
И благодаря за четенето
Автор: Мозес Наим | 11 юни, 16:51
 |
| Фотограф: Foreign Policy |
Трябва ли редакторът на списание Foreign Policy да бъде американски гражданин? Това беше първият ми въпрос в средата на 1996 г., когато научих, че фондация "Карнеги" - собственик на списанието по онова време - търси нов редактор. Може би някакво писано или неписано правило пазеше позицията за американци? Все пак във всички останали държави би било трудно, ако не и невъзможно, един чужденец да ръководи авторитетно списание катo FP. Но не и тук. Оказа се, че венецуелското ми гражданство не е проблем. Можех да кандидатствам и за моя изненада получих работата - работа, която реших да напусна през юни след 14 прекрасни години.
Назначаването ми като редактор беше първото от многото невероятни събития в живота на това списание през годините. Най-важното от тях е, че FP не само е все още живо, но и процъфтява (само през 2009 г. 428 списания бяха закрити). Отначало имаше много съмнения относно превръщането на Foreign Policy от уважавано, академично ориентирано издание в лъскаво списание, задоволяващо изискванията на топ мислителите по света. Но аз бях убеден, че FP има потенциала да навлезе в бързо разрастващия се глобален пазар от читатели, интересуващи се от международна политика и икономика. Тези нови читатели не се възприемаха като специалисти и не се интересуваха от малките подробности, акронимите и дебатите, които задръстваха изданията, предназначени за тесен кръг от експерти. Те по-скоро искаха - и се нуждаеха - от познания за света, как той се променя и колко често тези пренебрежимо абстрактни и привидно отдалечени промени биха засегнали тях самите, техните фирми и държави.
За да достигнем до тези добре информирани, интелектуално любопитни читатели, трябваше да променим FP. Това и направихме - за голям ужас на някои от верните ни читатели. Още помня един спор, при който водещ експерт по международни отношения обясни как плановете ни биха разрушили едно от най-уважаваните издания в областта. "Ще изгубите традиционните читатели на списанието и ще бъде прекалено късно да си ги върнете, когато осъзнаете, че новите ви читатели съществуват само във вашето въображение."
Въпреки това продължихме. Променихме формàта, редактирахме по-смело, направихме съдържанието по-достъпно, въведохме въздействащи фотографии и образи и предложихме нови места за разпространение и рубрики, направени така, че да спечелят читателите, които нямат време и са затрупани с информация. Зачестихме публикациите, пуснахме издания на други езици, развихме конферентна дейност и, разбира се, пуснахме в обращение ForeignPolicy.com - сайт, който за наше учудване беше свободен още през 1997 г.
Стана. FP спечели читатели, рекламодатели и световно признание. Десет години по-късно FP получи всички най-престижни награди в областта, включително 3 награди на Американската асоциация на редакторите на списания за цялостен принос. Естествено тези постижения отразяват безрезервните усилия на един екип от креативни, трудолюбиви редактори, дизайнери и издатели, които правеха всичко както трябва почти всеки ден - в продължение на 14 години.
Преди почти две години дойде още една голяма изненада: компанията Washington Post купи FP от "Карнеги". За пореден път това беше едно решение, противоречащо на общите тенденции. Докато навсякъде списанията се закриваха и свиваха, FP се разрастваше. Докато вярата в печатните медии беше повече от оскъдна, новият ни собственик заложи на FP. Докато медийните анализатори твърдяха, че за да оцелеят, вестниците и списанията трябва да се трансформират в дружества с нетърговска цел, субсидирани от фондации или филантропи, собствеността над FP премина от една фондация към публична търговска корпорация.
Този ход също беше от полза за FP и неговите читатели. Сега имаме подкрепата на една от най-уважаваните медийни компании. Интегрирането ни в групата Slate - друга дъщерна компания на Washington Post - ни позволи да се възползваме от интернет опита на това електронно списание. Изпълнителният редактор на FP, талантливата Сюзън Гласър, която ще ме наследи като главен редактор, беше начело на удивителното старание, което превърна ForeignPolicy.com в незаменим сайт, посещаван от милиони хора по света всеки ден. И подобно на предходните години FP продължава да печели наградите на Американската асоциация на редакторите на списания. Сигурен съм, че под ръководството на Сюзън списанието ще продължи разцвета си. Това убеждение прави решението ми да напусна FP много по-лесно. Зная, че FP ще бъде в добри ръце и ще продължи да завладява читателите, да привлича големи автори, да публикува една красиво списание, да разширява присъствието си в интернет и да изненадва всички с интелигентното си съдържание.
Редактор на Foreign Policy е най-хубавата работа, която съм имал. Имах късмета да работя тук в период на огромни международни промени, които удивляваха учените, смайваха експертите и объркваха лидерите. Старанието да обясним всичко това на читателите си с помощта на някои от най-умните хора в света и на талантлива група колеги беше уникална привилегия.
От своята наблюдателница във FP видях как износът на Китай нарасна 9 пъти след 1996 г. - година, в която икономиката на Индия беше 3 пъти по-малка от сега. Наблюдавах как талибаните, една неясна група бунтовници, превзеха Афганистан, бяха отблъснати, възродиха се и сега отново, изглежда, са в отбрана. През 1997 г. представихме "Ал Каида" на читателите си; през 2000 г. обяснихме мотивите на терористите самоубийци и предвидихме бума на интернет. После дойде 11 септември, Афганистан, Ирак и разпространението на терористичните атаки от Бали до Мадрид, последвани от икономическия срив през 2008 г. Това се казва школовка. Научих как решенията, взети във Вашингтон, се изопачават в Пекин и обратното и видях как икономическите сили могат да преодолеят културните специфики или да бъдат възпрепятствани от национализма. Наблюдавах как властта се печели, използва, експлоатира, похабява, губи и понякога - как отново се печели. През цялото време се опитвах да давам на читателите ни конкретни примери за това как глобализацията, по-свободните пазари и демокрацията оформят света заедно с по-тъмни сили като икономическото неравенство, социалната несправедливост и още безброй неправди. Най-вече - осъзнах силата на идеите.
За мен настъпи моментът да продължа обучението си от друга наблюдателница. Ще се върна към предишния си дом във фондация "Карнеги", където ще имам привилегията да размишлявам и пиша за същите тези интересни проблеми, но без натиска на крайните срокове и сложните изисквания, с които се сблъскват всички редактори. Имам намерение да напиша книга или книги за това, което научих във FP.
Напускам FP с дълбока благодарност към онези, благодарение на които тези 14 години бяха толкова удовлетворяващи и важни. Но преди всичко си тръгвам с голяма гордост от това, което FP представлява днес, с огромен ентусиазъм за това, което ще стане със списанието в бъдеще, както и със световните сили и проблеми, които оформят живота ни. Много благодаря за четенето.
Мозес Наим е главен редактор Foreign Policy
|
•
Блог
