|
|
Начало
| Списание | Есета
| Всеобхватен подход към сигурността или накъде води реформата на сектора за сигурност
Всеобхватен подход към сигурността или накъде води реформата на сектора за сигурност
Както никога досега България има шанс да започне новия цикъл от промени в благоприятния контекст на членство в НАТО и ЕС, при стратегическо партньорство със САЩ.
Автор: Д-р Велизар Шаламанов | 30 април, 14:53
 |
| Фотограф: Reuters |
Дискусиите по Новата стратегическа концепция на НАТО, както и ангажиментите за адаптация на общата европейска политика за сигурност и отбрана, имат за цел да постигнат широко съгласие по новите заплахи, предизвикателства и възможности за общи действия. Основният фокус е върху Всеобхватния подход към сигурността, поставен както на семинара в Словения през есента на 2009 г., така и на последната конференция от март 2010 г. във Финландия. Той задава концептуалната рамка за промените и развитието на все по-добро сътрудничество между НАТО, ЕС и ООН в сферата на сигурността. Тази рамка включва ефективни експедиционни операции, следвани от прехвърляне на отговорностите върху цивилни структури със съответна военна поддръжка. При една добра система за наблюдение и ранно предупреждение, както и при определени политически условия е възможно Всеобхватния подход да се реализира директно чрез военна поддръжка за гражданските власти без необходимост от предшестваща военна интервенция и съответната експедиционна операция.
Този нов тип операции (развити на базата на опита от Балканите, Афганистан и Ирак, както и в резултат от усилията за борба с пиратството, помощ при бедствия, защита на информационните системи от компютърни атаки и други) ни водят към нови изисквания както за военните, така и за цивилните способности за прилагане на всеобхватен подход към сигурността. Нещо повече – НАТО работи по нова система за планиране на способностите и операциите, а ЕС участва в съвместна група с Алианса и ползва оперативното му планиране за постигане на ново качество на съвместните усилия.
Член V си остава сърцевина на НАТО и изисква инвестиции в способности и в обща инфраструктура от противоракетна до кибернетична отбрана, от съвместно ядрено планиране до развитие на конвенционални сили за отбрана и защита на страните от Алианса и партньорите от ЕС. Все пак във фокуса на усилията са експедиционните способности и гражданско-военното сътрудничество особено в областта на военната поддръжка на гражданските власти в допълнение на добре развитата експертиза за гражданска подкрепа за военните операции. Тези въпроси са в основата на развитието на Новата Стратегическа Концепция на НАТО и прегледа на политиката за сигурност и отбрана на ЕС.
Ключови за процеса на трансформация в сектора за сигурност и по специално на отбраната са процесите на планиране на способности, оперативно планиране, новите системи за коалиционно командване, управление, комуникации, компютри, разузнаване, наблюдение и следене (C5ISR), специализираните военни/граждански единици, многонационалните формирования, както и необходимостта от все повече многонационални проекти. Промени, освен това, са необходими не само в сектора за сигурност, но и в областта на военната индустрия, изследователските и развойни звена, академичния сектор, дори гражданското общество и неговите организации.
В приложението на Всеобхватния подход особено важна е ролята на системите за наблюдение и следене (C5ISR), които създават възможност за мрежово базирана синергия на всички други способности. Решението е в реализация на спираловидно развитие на системите, координация на дългосрочните пакети от способности със спешните изисквания за кризисните операции, синхронизацията между инвестициите на НАТО и ЕС. Има общо съгласие, че за успех на реформите е необходимо отделните елементи в сектора за сигурност да работят съвместно като част от едно цяло в рамките на Всеобхватния подход.
И НАТО и ЕС в условията на затруднен процес на вземане на общностни решения от една страна и намален общ бюджет от друга, заедно с политическите трудности за по-пряко взаимодействие помежду си виждат решение в стартирането на многонационални проекти с водеща роля на нациите. Истинско предизвикателство обаче, особено в трудната финансова ситуация е ефективното управление на проекти и още повече портфолио от проекти, програми в сферата на сигурността и отбраната, особено когато става въпрос за многонационални проекти. Без създаването на такава способност добрите идеи едва ли ще доведат до резултати и вложените средства едва ли ще имат видим ефект, т.е. всяка една програма за реформа следва да изгради и капацитет за ефективно управление на проекти.
По решение на нациите в Северноатлантическия съвет Агенцията по консултации, командване и управление, както и тази по логистика имат ключова роля в изпълнение на проекти с общо финансиране, двустранни и многостранни проекти. Това прави двете агенции изключително проактивни в изграждането на партньорство с отделните нации или региони. Същността на изпълняваните проекти налага сътрудничество не само с администрацията, но и с индустрията и академичния сектор, като създава условия за прехвърляне на опит и знания от агенциите към страните и обратно. Нещо повече – такова сътрудничество дава възможност за максимално използване на резултатите от общото финансиране за национални нужди, както и принос на нациите в общите проекти на базата на национални достижения.
Важен подход на НАТО в сферата на реформите е развитието на центрове на компетентност на многонационална основа. Командването по трансформация на НАТО е акредитирало над 20 центъра от този тип. Актуален въпрос преди срещата на върха в Лисабон през ноември е създаването на още един или няколко центъра на компетентност по различни аспекти на Всеобхватния подход. В този контекст пред България, една от малкото страни в Алианса без инициатива в тази сфера, стои въпроса за дефиниране на възможен принос чрез домакинстване на център в област на специализация на страната – например военна поддръжка на гражданските власти.
Друг важен въпрос на реформата от гледна точка на българската страна е този за възможната й регионална роля в Югоизточна Европа и Черноморието, определени като приоритет на външната ни политика и политика за сигурност. Все още страната председателства процеса на срещи на министрите на отбраната, където членуват 16 страни от Италия до Грузия и от Румъния до Гърция, включително САЩ. В този контекст въпросите на въздушната и морската сигурност, управлението в извънредни ситуации и граничната сигурност са важни области на сътрудничество.
След подписването на Меморандум за сътрудничество между Министерство на отбраната и Агенцията по консултации, командване и управление на практика българското правителство може да ползва агенцията по изпълнението на българските проекти като своя структура. Предстоят решения в кои многонационални проекти ще участва България, а и другите страни от региона, кои проекти с общо финансиране на НАТО и ЕС ще имат елементи на наша територия. Тези решения ще определят облика на НАТО и ЕС в следващите 20 години, както и системата за отбрана и сигурност на България.
Както никога досега България има шанс да започне новия цикъл от реформи в благоприятния контекст на членство в НАТО и ЕС, при стратегическо партньорство със САЩ. По отношение на ключовите за реформата в сектора за сигурност области на планиране, управление, комуникационно-информационни системи, Агенцията по консултации, командване и управление е готова с екип и очаква българската страна да представи своята програма от приоритети и група от експерти за ускорено интегриране в системите на Алианса и прехвърляне за национални нужди на общите продукти, които България може да ползва като страна - член. Този процес е отворен и за българската индустрия, и за изследователския сектор.
Ако си позволим едно сравнение с 1998/1999 г., когато стартира предния цикъл от реформи довели ни в НАТО и ЕС, то днес средата е много по-благоприятна и следващата спирала от промени може да започне веднага след приемане на Националната стратегия за сигурност и Националната военна стратегия (планирани първоначално за декември 2009, а сега очаквани през май 2010) с ефективна система за планиране на способностите и операциите, основана на продуктите, които България ще получи безплатно от НАТО и които се използват във всички структури на Алианса, както и в ЕС.
Посещението на Генералния секретар на НАТО през май, както и ключовата позиция на българския еврокомисар в сферата на международното сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи може да са важни фактори за ускоряване и задълбочаване на реформите в сектора за сигурност в рамките на Всеобхватния подход към управлението на кризи. Със сигурност България може да разчита на сериозна опора в НАТО и ЕС, като посоката на реформите си остава национална отговорност и приоритетите в средносрочен план следва да се определят преди края на лятото
Д-р Шаламанов е директор по развитие на сътрудничеството с НАТО и нациите в Агенцията на НАТО по консултации, командване и управление (NC3A) в Брюксел от юли 2009 г. В периода 1998-2001 е бил заместник-министър на отбраната по въпроси на политика, планиране и интеграция с отговорности по реформата и подготовка на членство в НАТО, след което работи в академичния и неправителствен сектор до лятото на 2009.
|
•
Блог
България е нужна като противотежест и балансиращ фактор на Балканите, между гърци и турци и между сърби и албанци. Решаващо в случея ще бъде "преглъщането" на част от българските национални интереси, както сме ги виждали досега и внимателното им преразглеждане. Защото, сме били европейски буфер, който е обирал негативите. Неведнъж.