|
|
Каква напаст!
Защо черната смърт не умира
Автор: Емили Антес | 19 декември 2009, 15:04
 |
| Автор: HULTON ARCHIVE/GULIVER PHOTOS/GETTY IMAGES |
 |
| Фотограф: WIND-UP DIGITAL ЗА FP |
За толкова малък организъм Yersinia pestis е оставила несъразмерно голям белег върху човешката история. Покосила е около 200 милиона човешки същества, откакто се е появила, а заедно с това е причинила политически, икономически, социални и културни катаклизми. Количеството на жертвите и мащабът на разрушенията са спечелили на причинената от тази бактерия болест правото да бъде наричана просто чумата. И въпреки дългата си история миниатюрният убиец има и светло бъдеще.
Чумата никога не е изчезвала напълно, но сега внезапно изглежда готова за реванш. През последните години медиците по света без много шум сочат чумата като завръщаща се болест: сега от нея се заразяват около 2 хиляди души годишно, а 200 от тях умират. Китайското правителство дори сложи под карантина цял един град това лято заради избухването на чумна пневмония, която умори трима души и зарази още девет. Специалистите се страхуват, че следващият етап на болестта ще бъде особено опасен, тъй като разпространението й ще се подклажда както от стари фактори, например използването на чумата като военно средство, така и от нови като климатичните промени. Добре дошли в ерата на чумата от ново поколение. Повечето хора автоматично свързват чумата с черната смърт, която се разразява през ХIV век и покосява между една четвърт и една трета от населението на Европа, между 15 и 25 милиона души приблизително. Това е най-известната чумна пандемия, но тя не е първата. Тази чест принадлежи на епидемията през VI век от н.е., започнала в Северна Африка и отнела живота на около 100 милиона души. Черната смърт не е и последната голяма пандемия. През ХIХ век чумата се разпространява в Китай и Индия, убивайки около 12 милиона души, след това през 1900 г. се прехвърля в САЩ, причинявайки епидемия в Сан Франциско.
Чумата никога не е изчезвала. Тя не си отива завинаги, а просто отстъпва, докато се появят условия за възникване на ново огнище. Чумата "на практика не може да бъде унищожена", казва Кен Гейдж, началник на секцията за заболяванията, пренасяни от бълхи, на центровете за контрол и предотвратяване на заболяванията в САЩ. "Неин източник са гризачите, а те са много широко разпространени." И наистина Yersinia pestis е присъща за много популации от плъхове, мишки, катерици, мармоти, джербили и други гризачи. Бълхите, които се хранят със заразените животни, пренасят болестта към хората. Злощастните заразени обикновено получават грипоподобни симптоми, а смъртта им често е зловещо изтезание. Всичките три форми на заболяването (бубонна чума, чумна пневмония и септична чума) лесно се лекуват с антибиотици, ако бъдат диагностицирани в ранен етап. В противен случай прогнозата е лоша, а смъртността варира между 50 и 100%.
Днес чумата е разпространена сред гризачите в американския Югозапад. Изолирани огнища редовно избухват в Източна и Южна Африка, Виетнам, Бирма, Китай, Монголия, Русия и Централна Азия. Нещо повече, вече се наблюдават тревожни знаци, че болестта еволюира в още по-опасни форми - учените неотдавна откриха резистентен към лекарствата щам в Мадагаскар.
Благоприятно за завръщането на чумата е съчетанието от фактори като увеличаване на населението, урбанизацията, обезлесяването, промените в земеползването, миграцията и все по-лесните пътувания и търговия. Подобна роля имат според учените и климатичните промени. По време на черната смърт климатът е бил по-топъл и по-влажен от обичайното, което "било много благоприятно за разпространението на болестта", казва Нилс Стенсет, биолог и експерт по чумата в университета в Осло. Изследването на Стенсет в съвременен Казахстан показва, че на всяко увеличение на пролетните температури с един градус по Целзий съответстват цели 60% увеличение в разпространението на чумата сред джербилите, които са гостоприемник на Yersinia pestis. По-ранната пролет и увеличените валежи са благоприятни фактори за чумния патоген, което е особено тревожно, защото се предполага, че климатичните промени ще имат точно такива последствия в много части на земното кълбо.
Има и заплахи още по-стряскащи от климатичните промени, които могат да възродят чумата в огромен мащаб - например биотероризмът. Използването на чумата като оръжие е почти толкова старо, колкото и самата болест. През ХIV век татарите катапултират заразени с чума трупове в град, контролиран от техните врагове, италианците. Руснаците използват подобна тактика при битките с шведите четири столетия по-късно. Твърди се, че по време на Втората световна война японците пускали заразени с чума бълхи от самолети, прелитащи над китайска територия. Съвременните биотерористи вероятно ще действат още по-интелигентно, като разпръскват бактериите по въздуха. (По време на Студената война и САЩ, и СССР са разработвали техники за аерозолно използване на чумата.) През 1970 г. СЗО показва, че разпръскването на 50 кг заразен с чума аерозол над град с 5 милиона население може да доведе до 150 хил. заразени и 36 хил. смъртни случая.
И всичко това може да стане без генетично моделиране на патогена, което да му даде резистентност към използваните антибиотици или да удължи живота му извън гостоприемника, за да може той да се разпространява чрез въздуха, а някои очакват именно такова генетично инженерство в близко бъдеще. По очевидни причини информация за това дали терористични групи или неблагонадеждни държави работят активно за превръщането на чумата в оръжие няма или е оскъдна (но през 1995 г. в Охайо е арестуван бял расист за незаконно получаване на чумната бактерия по пощата). Въпреки това експертите са убедени, че чумата е ценен инструмент за биотерористите, поради което настояват да бъдем подготвени за евентуалната й употреба.
И все пак чумата едва ли ще нанесе такива щети в съвременния свят, каквито е нанасяла в миналото. Разпространението й може да бъде възпряно доста лесно чрез елементарни стъпки, като например носенето на предпазни маски и избягването на болни хора. Не е необходима масова карантина.
Това е добра новина, защото чумата винаги ще бъде непосредствена заплаха. "За да унищожим чумата, трябва да се отървем от всички гризачи по света, казва Стенсет. А това е невъзможна задача. Чумата никога няма да си отиде."
Емили Антес е журналистка в Бруклин, Ню Йорк. Публикациите й са в областта на научната проблематика
|
•
Блог
по-добре късно, отколкото никога...