Брой 33, август 2010 г.

След падението

Уроците от 11 септември и какво ни казват те за финансовата криза

Автор: Мозес Наим* | 29 януари 2009, 13:37

Глобалната финансова криза е толкова изненадваща и безпрецедентна, колкото бяха и нападенията от 11 септември 2001 г. Отвъд това обаче двете бедствия са съвсем различни - финансовият удар без съмнение ще има по-разнообразни последствия и ще засегне повече хора в по-голям брой страни. Въпреки това 11 септември и

следствията от него все още могат да ни послужат като пример за някои грешки, които би трябвало да избягваме при разразяване на криза.

Може би най-важният урок от 11 септември е следният: американската реакция на атентатите имаше по-дълбоки последствия, отколкото самите атентати. Шокове като този винаги предизвикват мащабна реакция от страна на държавата, но последствията от подобни реакции остават дълго след породилото ги събитие. Този урок може да се приложи към сегашната катастрофа: законите, институциите, ограниченията и стимулите, породени от държавното гарантиране, ще влияят на живота ни дълго след изживяването на последствията от ипотечната криза. Опасността е, че непропорционалните или зле замислени държавни реакции могат само да утежнят проблемите.

Вижте например непредвидените резултати от нашествието в Ирак - набрал кураж Иран, надигане на талибаните и накърнена способност на САЩ да водят света във време на глобална криза. Нещо повече - както и в Ирак, където най-трънливите проблеми се проявиха след успешната военна окупация, от съществено значение ще бъде финансовото управление след държавното придобиване на закъсалите институции. Иракският кошмар се разрасна поради грешки в стратегията, в кадровото осигуряване, в операциите и в контрола на действията след нахлуването. Мерките за финансово оздравяване може да бъдат фатално подкопани от грешки в изразходването на средствата или дори в подбора на персонала в институциите, отговарящи за изпълнението на държавните гаранции. Част от наследството на 11 септември е например Департаментът за вътрешна сигурност - бюрократичен гигант, превърнал се в учебникарски пример за неуспешна реорганизация, обречена от неясните и набързо приети разпоредби на Конгреса. Подобно бюрократично чудовище, предизвикано от същите паничес­ки нагласи, може да се роди и в резултат от настоящата финансова криза.

Друг урок на 11 септември е, че за да се справят с кризата, САЩ ще имат нужда от цялата помощ, която могат да им предложат други страни. Макар че и 11 септември, и срутването на ипотечния пазар се случват на американска територия, международните им последствия са огромни. И въпреки че американските данъкоплатци ще понесат товара и на държавните гаранции, и на техните резултати, помощ­та на регулаторните органи от Великобритания до Китай ще бъде незаменима. Всъщност един урок от 11 септември е, че координацията на техническите равнища може да се окаже по-важна от ефектните декларации на държавните глави. Докато американският Конгрес заместваше френските пържени картофи в стола си с "пържените картофи на свободата" и громеше Франция заради съпротивата й срещу войната в Ирак, разузнавателните организации на двете страни си сътрудничеха тясно и ефективно. Същото се отнася и за други страни, чиито лидери произнасяха пламенни речи, заклеймяващи американската едностранна политика. Техническото сътрудничество между държавните чиновници - продължаващо вече много години, извън вторачения поглед на медиите - ще бъде толкова важно за успешното справяне с настоящата финансова криза, колкото и срещите на високо равнище. Начинът, по който управителите на централните банки в Пекин и Москва координират действията си с колегите си във Вашингтон и Франкфурт, ще бъде определящ фактор за това как ще се измъкнем от кризата.

Още един паралел между 11 септември и финансовата криза е, че обществените средства, които липсваха за други важни неща (здравеопазване, образование, бедност), изведнъж изскочиха на бял свят. Сериозността на заплахата и необходимостта от бързо и решително реагиране създава нагласа, която прави приемливо и дори желателно взимането на решения, за които парите сякаш не са проблем.

Това незачитане на бюджетните ограничения е проявление и на един друг урок от 11 септември: заслепеното влюбване в "нова парадигма" и презрението към старите идеи и институции. Убеждението, че една нова реалност е отменила ценените в миналото принципи и идеи, е опасно. Това води до допускането, че всичко се е обърнало с главата надолу, че старите представи трябва да се изхвърлят, че откриването на съвсем нови и неизпробвани концепции е неизбежно. Дръзки и дори безразсъдни идеи се търсят и приемат с почести. Този подход ни донесе войната в Ирак, затвора в Гуантанамо, ерозията на гражданските свободи, незачитането на Женевските конвенции и омаловажаването на механизмите, които нормално се използват за контролирането на държавните разходи, обявявайки ги за досадни бюрократични спънки. Сега държавната намеса за спасяване на финансовите институции ще ни докара най-голямото държавно финансово предприятие на планетата, драстични промени във финансовата уредба и банкова система, която почти по нищо няма да прилича на онази, която имахме само преди няколко месеца.

Търсенето на нова парадигма, която да замести убежденията и институциите отпреди финансовата катастрофа, кара мнозина да заключат, че капитализмът в американски стил вече е мъртъв. "Идеята за един всемогъщ пазар без правила и без никаква политическа интервенция е налудничава, заяви френският президент Никола Саркози, добавяйки: Със саморегулирането се свърши. Икономиката без ограничения е мъртва." Хенри Полсън, американският финансов министър, се солидаризира: "Дивият капитализъм е задънена улица." Кризата наистина оголи необходимостта от по-ефективен финансов надзор и регулации. Но тяхното въвеждане не бележи края на капитализма. Милиони китайци, индийци, бразилци и други хора ще продължават да бъдат все по-активни участници в глобалната икономика. А фирмите от Сиатъл до Тайпе и Лион ще продължават да правят иновации и да инвестират, да купуват и да продават.

Финансовата криза неизбежно ще бъде видяна като поредния знак, че Америка е в упадък: "САЩ ще загубят статута си на суперсила в световната финансова система… Светът никога вече няма да бъде същият", заяви германският финансов министър. Почти същите думи бяха произнесени и след 11 септември. Но макар че светът действително се промени, той далеч не се промени толкова дълбоко, колкото предсказваха коментаторите. Да, настоящата финансова криза дълбоко ще трансформира световната икономика и ще има по-дълбоки последствия от 11 септември. Но тя не бележи нито края на капитализма, нито началото на американския упадък.

*Мозес Наим е главен редактор на Foreign Policy