|
|
Възродителният процес - история за настоящето ни
Автор: Теодора Карамелска* | 29 януари 2009, 13:30
 |
Сложни отношения: През ХХ век мюсюлманите в България често ставаха заложници на сложни политически игри
[Reuters] |
Михаил Груев, Алексей Кальонски, "Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим: политики, реакции и последици",
издателство "Сиела",
София 2008, 212 стр.
В началото на "Спасеният език" нобелистът Елиас Канети описва детството си в Русе: "Чудесен град за едно дете, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем-осем езика. Освен българите, повечето от които идваха от селата, имаше и много турци - те населяваха своя квартал, граничещ с квартала на шпаньолите (еврейска общност - бел. ред.), нашия. Имаше и гърци, албанци, арменци, цигани. От отвъдния бряг идваха румънци, срещаха се и руснаци… Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук. Там останалият свят се наричаше Европа." (Канети 2008: 13).
Само няколко десетилетия по-късно пъстрото множество, населяващо в началото на ХХ век не само дунавското пристанище, е подложено на поредица от асимилационни кампании от страна на българската държава; кампании, които постепенно маргинализират етнокултурните малцинства. Оживените им гласове и езици замлъкват, задушавани нерядко от целенасочено насилие. След 70-те години на ХХ век то се превръща в неизменен елемент на тоталитарната система, стремяща се към етнически хомогенна и "единна социалистическа нация".
Какво се случва, че историческото време се променя така?
Този въпрос си задават двама историци от Софийския университет, М. Груев и А. Кальонски, в книгата си "Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим: политики, реакции и последици", издадена в поредицата "Минало несвършено" на Института за близкото минало съвместно с институт "Отворено общество". Те, без да претендират, че представят единствената "историческа истина" за възродителния процес, изследват сложното отношение на българската държава към мюсюлманските общности от 40-те години на ХХ век до 1989 г. Без да се придържат плътно към строгия академичен стил, авторите увлекателно разказват поредица от ключови исторически събития, като анализират в нови контексти вече известни документи, откриват непознати архивни извори и непубликувани устни свидетелства.
В заглавието на книгата има един пропаганден евфемизъм - "възродителен процес", синоним на насилствената смяна на имената на българските турци през 80-те години. Авторите обаче показват, че тази политика има дълга предистория, различни проявления и фази. Затова за тях терминът описва нещо повече: политически проект, валиден за целия период от 60-те до 80-те години на ХХ век, чиято стратегическа цел е заличаването на етническата и религиозната идентичност на мюсюлманските общности чрез систематично ограничаване на културните им права и груба намеса във всекидневния им бит.
Във фокуса на първата част са българите мюсюлмани (помаците). След триетапно изселване по южната граница в края на 40-те години те попадат между често противоречащи си конюнктурни решения за "приобщаването" им към "възходящото" развитие на българската държава. Политиката към малцинствата през 50-те и 60-те години е представена на фона на силния импулс за битова модернизация на ранния комунистически проект - включване на децата в общообразователната система, издаване на паспорти, подмяна на сградния фонд, изграждане на пътна инфраструктура. Тогава се създава и системата от дребни привилегии - част от пропагандното въздействие върху мюсюлманското население в Родопите. Тя е съпътствана от мащабно внедряване на "новата социалистическа календарно-празнична система", която предвижда изкореняване на ислямската религия и свързаните с нея културни особености (като традиционното облекло, религиозните практики и др.). През 60-те и 70-те години турско-арабските имена са насилствено заменяни с български. Това предизвиква протести в редица помашки селища, води до репресии и в отговор до нарастваща самоизолация. През този период се множат и алтернативните версии за историческия произход на помаците; а те нерядко произвеждат ситуативно самоопределение и двойствена идентичност сред тях.
През 70-те години политиката за етническа хомогенизация засяга и българските турци. Поетият партиен курс срещу обособяването им като етнорелигиозна общност води до редуциране на турскоезичните радиопредавания и печатни издания, премахване на обучението по турски език от училищата и ограничаване на религиозните свободи. Във втората глава на книгата не е пропуснато и въздействието на пропагандните изследвания на цели научни звена от османисти, етнографи и езиковеди. Техните версии за етногенезиса на турското население подценяват собствените му представи за общностна принадлежност и всъщност легитимират дискриминацията от страна на социалистическата държава. Използването и на науката за политически цели подсилва нарастващото недоверие и дистанцирането на българските турци. Те продължават мълчаливо и тайно да практикуват заедно етническите и религиозните си традиции, за да запазят колективната памет на общността си.
Авторите обръщат специално внимание на кампанията за окончателна асимилация в смесените райони през зимата на 1984-1985 г. Те анализират популярните през този период митове, разкриващи причините за смяна на имената. Разказаните житейски истории очертават дълбоките пластове от стереотипи и предразсъдъци на българите спрямо "другия". Не са пропуснати и външнополитическите измерения на конфликта - реакцията на международните организации и съветската позиция. Книгата завършва с т.нар. майски събития и "голямата екскурзия", когато през лятото на 1989 г. хиляди български турци на предела на търпението и унижението се изселват в южната ни съседка. Всъщност те за пореден път се превръщат в заложници на големите политически игри. Национализмът се утвърждава като важен и за бъдещето властови ресурс, а от 90-те години до днес политическата употреба на възродителния процес е сред основните наследства на принудителната интеграция.
Без да надхвърля историческата рамка на недалечното минало, книгата показва, че това, което ни очаква, зависи от онова, което си спомняме. И ни приканва да погледнем напред - към културното многообразие в останалия свят, наричан Европа.
*Теодора Карамелска е доктор по философия, научен сътрудник в Института по социология при БАН
|
•
Блог
Нема а си купим таа книга ! За протокола само : чехите си имат Хашековия Швейк , бугарите си имаме АлКонстантиновия бай Ганьо ! А това което ни очаква е от ясно по-ясно - слабия ИНДУСТРИАЛНО етнос (състоящ се от селяни , келнери и проститутки) ще бъде асимилиран (тотално) от други индустриализирани такива. Отивам да пия бира - исконната мечта на създателите на Отровно общество!