|
|
Възраждането на интелектуалците и значението на историята
Автор: Ралица Пеева* | 29 януари 2009, 13:27
 |
Уроците от миналото: Провалите на Тони Блеър и мълчанието на либералните интелектуалци в САЩ преди войната в Ирак белязаха близкото минало
[Reuters] |
Тони Джуд "Преоценки: размисли върху забравения двадесети век",
издателство Penguin Press, 2008, 464 стр. (английски)
Tony Judd "Reappraisals: Reflections on the Forgotten Twentieth Century",
Penguin Press, pp. 464.
Миналото днес си няма свой собствен, консенсусен разказ. То придобива значения единствено през призмата на многобройните ни и често противоречиви съвременни тревоги.
Ако напишете в Google заглавието на новата книга на Тони Джуд "Преоценки: размисли върху забравения двадесети век", ще откриете възторжена препоръка: "Ако през тази година имате намерение да прочетете само една книга, това непременно трябва да е книгата на Джуд." Ако сте скептични, погледнете първото есе и ще разберете, че не може да не я прочетете докрай. А дори да не е единствената книга, която сте прочели тази година, несъмнено ще бъде сред най-важните.
Събраните в книгата есета са публикувани между 1994 г. и 2006 г. в New York Review of Books и в New Republic. Те представят впечатляваща, блестящо написана панорама на интелектуалния и политическия ХХ век. За запознатите с предишната книга на Тони Джуд, "Следвоенната епоха: История на Европа след 1945 г." - един от най-сериозните анализи на миналия век, настоящият сборник ще донесе познатото удоволствие от обхвата на идеите и точността на езика, характерни за историка от университета в Ню Йорк. Част от есетата са увлекателни и задълбочени портрети на интелектуалци, оцелели и преосмилили ужаса на холокоста и престъпленията на комунистическия режим - Артур Кьослер, Манес Спербер, Примо Леви, Хана Аренд. Други разказват за съвсем различни фигури като Албер Камю, Луи Алтюсер, Ерик Хобсбаум, Лешек Колаковски, папа Йоан Павел Втори и Едуард Саид. Най-ангажираните политически есета са в последната част на книгата; там са и основните позиции на Джуд - недоволството от провалите на Тони Блеър, обвинението за престъпното мълчание на либералните интелектуалци в Америка преди нападението над Ирак.
Портретите не са познатите ни исторически биографии на значими фигури на века, а богати, предизвикателни анализи на една цяла епоха, на противоречиви, смели и трагични личности, повлияли по свой начин на политическите и интелектуалните дебати. Сред най-важните приноси на книгата е възхитителното умение на Джуд да превърне всеки от тези портрети в свидетелство за морала на епохата, за ролята на интелектуалеца във всяка култура и политическа конфигурация, за умението и смелостта да видиш и кажеш кое е погрешно, без да изглеждаш надменен в момент на политическа грешка с трагични последици.
"Унищожаването на миналото - заради проект, заради невежество, заради добри намерения - характеризира историята на нашето време." Основното, което превръща книгата на Джуд в интелектуално пътешествие, а не в произволна комбинация от разкази за мислители, интелектуалци, писатели, историци и епохи, е изключителната му способност да задава въпроси, свързващи привидно несъвместими и откъснати политически реалности и фигури. Два са според него основните проблеми, определили ХХ век. Първият е ролята на идеите и отговорността на интелектуалците. Вторият - мястото на близката ни история в епоха на забравянето, на търсенето на нови, откъснати един от друг наративи, на локално знание и неясни победи.
"Мисля, че през следващите десетилетия ще гледаме на периода от падането на комунизма през 1991 г. до катастрофалната американска окупация на Ирак като на години, съсипани от напаст: десетилетие и половина на пропуснати възможности и политическа некомпетентност от двете страни на Атлантика." Когато забравяме историята на предишния век, когато се опитваме да се отърсим от неудобните морални въпроси на епохата, когато се обръщаме триумфално напред, за да намерим идеологически освободени и икономически логични действия, рискуваме да забравим и важните уроци от миналото.
Забравяме например, че войните на ХХ век не са стигнали никога до Америка и затова "американците са преживели ХХ век по много по-положителен начин"; че войните, които Америка е водила, са били "добри войни"; че за много "американски анализатори и политици посланието на миналия век е, че войната върши работа". Забравяме, че тероризмът съществува в Европа през целия ХХ век и "сме превърнали един отдавна съществуващ акт на политически мотивирано убийство в морална категория, в идеологическа абстракция (ислямофашизъм) и в глобален враг". Опасността от забравянето е голяма според Джуд, защото, съсредоточени върху една заплаха, рискуваме да пропуснем множество други важни предизвикателства, надвиснали над цивилизацията. Зад тази опасност се крие и илюзията, че живеем в "безпрецедентно време: че това, което ни се случва, е ново и необратимо и че миналото няма на какво да ни научи".
Изобилието на информацията, положително само по себе си, в настоящия контекст, когато "липсва всякаква общностна култура извън един малък елит, а понякога отсъства дори и там", неусетно допринася за разпада на общността: "информацията и идеите, които хората избират или на които попадат, се определят от неограничено множество вкусове, афинитети и интереси". Тревогата на Тони Джуд от разпада на общността е особено силна заради ефекта, който има върху бъдещето на демократичното управление. Съчетанието на този разпад с другата особеност на века - издигането и падението на държавата - ще имат непредвидими последици. Защото според Джуд дискредитирането на ролята на държавата, отмирането на политическото и изчезването на интелектуалците са породили странно самодоволство в съвременните общества. Липсата на коректив, на гласа на неконформиста, който звучи в поредицата от есета за интелектуалците на ХХ век, е направила възможни поредица от политически решения с дългосрочни мрачни последици - окупацията на Ирак, разрушаването на един от малкото плахи опити за демокрация в Близкия изток (Ливан), плановете за нападение на Иран. Интересните паралели и сравнения, които прави в предизвикателно есе за американската външна политика и за мълчанието на либералните интелектуалци, безспорно ще върнат отново важни дебати в интелектуалните и политическите кръгове. И това ще е един от най-важните приноси на книгата.
Отмирането на политическия дебат има и друг ефект - то е насочило енергиите единствено и изцяло върху икономическите стимули и цели. "И ето, че описваме колективните си цели единствено с икономически термини - просперитет, растеж, брутен вътрешен продукт, ефикасност, продукция, лихвен процент и движение на борсовия индекс - сякаш това не са само средства за постигане на някакви колективни социални и политически цели, а са необходими и достатъчни цели сами по себе си." И ако тревогата му - за ролята на държавата, за значението на демократичния дебат, когато настъпва криза на пазарните механизми и дори тези, които печелят от тях, се отдръпват плахо, в периоди, когато демократичната държава все пак остава единствената легитимна сила в състояние да въведе правила и да възстанови легитимността на пазара - ви се струва абстрактна или пресилена, достатъчно е само да отворите вестниците от последните два месеца. А фактът, че Джуд завършва тази книга още преди две години, говори само за интелектуалната мощ на този автор.
*Ралица Пеева е външен редактор на "FP - България"
|
•
Блог
