|
|
Власт на народа
Защо именно бедните, а не експертите, могат да дадат най-доброто решение на кризата с храните
Автор: Ерик Уеркер* | 29 януари 2009, 13:25
 |
Няма безплатен обяд
[Reuters] |
В сяка неправителствена организация има своя кауза. Например Care, една от най-големите и добре финансирани НПО в света, формулира мисията си като подпомагане на "лицата и семействата в най-бедните общности по света. На базата на нашето глобално разнообразие, ресурси и опит ние насърчаваме новаторските решения и се застъпваме за глобална отговорност". И наистина Care разполага с екипи от експерти с дългогодишен опит в над 70 страни, а усилията на организацията да преодолее "дълбоките причини за бедността" са впечатляващи. Във формулировката на мисията й, както и в тези на много други НПО, е заложена представата, че Care е изключително компетентна по въпроса как да задоволява нуждите на бедните хора по света. Но дали наистина е така?
Да вземем един от най-сложните световни проблеми днес - скочилите до небето цени на хранителните продукти. Цените на основните култури като ориза и пшеницата са се увеличили повече от два пъти от 2006 г., упражнявайки огромен натиск върху тези 1.2 млрд. души в света, които преживяват с долар или по-малко на ден. През 2004 г. типичният беден селянин в Удайпур, Индия, вече изразходва за храна повече от половината от дневния си доход от 1 долар, а това е още преди цените на зърното да се стрелнат нагоре.
НПО и организациите за отпускане на помощи са на предната линия в условията на тази глобална криза, разпределяйки храни и други форми на помощ сред най-силно засегнатите. Но тези храни може да са последното нещо, от което бедните страни се нуждаят в момента. В много от най-лошо ударените места по света земеделието е най-значителният работодател. Високите цени на храните предлагат рядката възможност производителите в тези страни да реализират добри печалби. Заливането на пазара с вносни хранителни продукти орязва доходите на много фермери и по този начин, вместо да подобри ситуацията, всъщност я влошава. Програмите за осигуряване на заетост с ниски заплати може и да помагат на хората да избегнат глада, но може и да отдалечават фермера от неговата нива точно когато земеделието става рентабилно.
Освен това приоритетите варират за различните хора и места. Един фермер в Западна Африка предпочита да се раздели със семената и торовете за следващия земеделски сезон, за да сложи храна на масата днес. Събирач на отпадъци в Джакарта решава да жертва медицинските си прегледи, за да не стои гладен. Родители в Мексико не пращат децата си на училище, тъй като с високата си цена образованието е излязло извън семейния бюджет. Агенциите за помощи не могат винаги да предвидят кое е най-ценното за бедния човек в даден момент.
Следователно първата стъпка в реалното преодоляване на кризата с храните е изоставянето на идеята, че донорите знаят най-добре. Вместо още консултации или чувал ориз на нуждаещите се може да се раздават купони. Логиката е елементарна: дай на бедния възможност за избор на помощта, която получава. Купоните, гарантирани финансово от основните страни донори, могат да се разпределят сред нуждаещите се в районите, които са най-силно засегнати от хранителната криза. Получилите купони могат след това да ги разменят за някои одобрени стоки (например храни, минерални торове) или услуги (правни услуги, професионално обучение). Така купоните ще помогнат на семействата да задоволят най-неотложните си нужди, без да вредят именно на онези пазари, които могат да помогнат за трайното преодоляване на кризата. Заедно с това те ще мотивират фирмите и НПО да предоставят широка гама от услуги.
Освен това купоните могат да спестят на НПО милиони долари, които засегнатите така и никога не виждат. По време на природно бедствие е доста трудно да се установи от какво точно се нуждаят хората, дори когато едно прелитане с хеликоптер може да разкрие мащаба на материалните щети. А последствията от хранителната криза са още по-трудни за диагностика. Всяка НПО трябва да провежда анкети по домакинствата, да наема експерти, да организира срещи със служители на местното самоуправление и чуждестранни донори, а след това да пише заявки за получаване на помощи и да лобира за средства, докато най-после е в състояние да помогне на първата жертва. Междувременно контролът при подобни акции изяжда ценни ресурси. Чрез купоните благотворителните организации могат просто да следват невидимата ръка на пазара - в този случай пазара на помощите.
Купоните биха решили и друг проблем - отговорността. Повечето НПО днес са отговорни пред донорите, финансиращи тяхната дейност, но не и пред действителните си клиенти - бедните. Повечето от основните дарители правят невъзможното, за да гарантират правилното изразходване на своите средства. Но дори и най-добросъвестните от тях не могат да предвидят какви точно са нуждите на такова множество от различни човешки общности. При липсата на механизъм, чрез който бедните да изразят своите приоритети, благотворителите и техните донори отговарят само пред самите себе си. Купонната система би променила това.
Подобен радикален преход в отговорността ще има съществени последствия. Развиващите се страни гъмжат от проекти, които продължават да се финансират дълго след като са престанали да бъдат полезни. При купонната система, ако едно НПО предоставя ненужен продукт или ако не изпълнява своите обещания, бенефициентите няма да се обръщат към него за помощ. Поради това благотворителните организации, които използват купоните, няма защо да разхищават средства за скъпи оценки. В крайна сметка няма нужда "Пепси" да доказва дали безалкохолните му напитки подобряват положението на потребителите. Продуктите, които хората не желаят да купуват, чисто и просто не оцеляват дълго. Време е продуктите на неправителствения сектор да бъдат подложени на същата оценка от страна на пазара.
Неправителственият сектор не бива да се плаши от тази идея. На работещите в него много често се налага да задоволяват капризите на донорите, а биха предпочели да служат на нуждаещите се. Без финансова подкрепа те никога няма да могат да вършат важната си работа. Но ако значителен дял от финансирането на НПО идва чрез осребряването на купони, те ще могат да фокусират вниманието си върху бедните, без да се притесняват толкова дали ще се харесат на големите фондации и държавните агенции, които в много случаи си имат своя собствена, различна от конкретните нужди, мотивация.
Разбира се, купоните не са автоматично решение. Корупцията и злоупотребите ще бъдат проблем. А и някои потребности най-добре могат да бъдат задоволени на ниво местна общност, например снабдяването с чиста вода, или на национално ниво, като например кампаниите за подобряване на общественото здраве. А в страни с добре развити здравни системи, като например Южна Африка, може и да не е нужно да се заобикалят функциониращите институции с въвеждането на купонна система. В някои случаи купоните няма да бъдат практично решение. Хората от благотворителните организации се нуждаят от голям късмет, за да могат въобще да достигнат до нуждаещите се в провалени държави като Сомалия или в диктатури като Бирма.
Купонните системи вече са показали своя потенциал. Catholic Relief Services ги използва новаторски още през 2000 г. при провежданите панаири за семена, предназначени за селските стопани. В Етиопия през 2004 г. организацията успешно въвежда купони за овце, кози и дори ветеринарни услуги. Червеният кръст раздава купони на бедни семейства в Западния бряг през 2002 и 2003 г., а програмата е прекратена единствено по политически причини. Много държави отдавна използват масово други видове купонни системи - в много развиващи се страни за училища, а в САЩ под формата на купони за храна. С други думи, купоните могат да бъдат полезни и е дошло времето тяхната логика да обхване много по-широка гама от проблеми. Време е на бедните да се предостави възможността да избират.
|
•
Блог
