search icoico arrow

Чиста работа

Автор: FP България | 29 януари 2009, 13:22

Преглед на оригинала
Автор: FP България
Всяка седмица още един милион души се преместват да живеят в градовете по целия свят. Това е постоянна тиха миграция, равносилна на това всеки няколко дни да се прибавя цялото население на Дъблин към урбанистичния ландшафт на планетата. Лесно е да приемем, че отпадъците, замърсяването и демографският бум, пораждани от тази скоростна урбанизация, неизбежно ще създават мръсни градове. Пълните с отходни води реки на Ню Делхи и задушаващият въздух на Москва свидетелстват за това. По-охолният начин на живот означава повече отпадъци, а по-големият брой хора -  по-мръсни градове, нали така?

Не непременно. Използвайки класацията на здравеопазването и хигиената по света на Mercer Consulting (водеща американска консултантска фирма в областта на човешките ресурси - бел. ред.) за 2007 г., установихме, че най-глобалните градове не са най-мръсните. Всъщност някои от най-големите, най-интегрирани конгломерати се нареждат и сред най-чистите градски райони на планетата. Например Вашингтон (№11), Стокхолм (№24), Цюрих (№26) и Бостън (№29) се включват в най-чистите двадесет от 215 града.

Проблемът на днешните развиващи се гиганти като Лагос (№53), Хошимин (№55) и Бангалор (№58) се дължи на мащаба. Броят на техните жители е толкова голям, а техните ресурси са толкова оскъдни, че няма да могат да си позволят  лукса да решат хигиенните си проблеми в продължение на десетилетия. А това означава, че за следващото поколение градове ще бъде още по-трудно да си оправят хигиената.

Искате ли да знаете повече
Вече 7 години Индексът на глобализацията, разработван от FP/A.T. Kearney, измерва глобалната интеграция между страните. На адрес ForeignPolicy.com може да прочетете резултатите от предишните години, да откриете скритите успешни образци и да разберете защо Сингапур се издига, когато Южна Корея потъва. Там може също така да намерите пълните таблици и методология на индекса на глобалните градове. В книгата си " Безкрайният град" (The Endless City, New York: Phaidon Press, 2008) Ричард Бърдет и Деян Суджич анализират разнообразните проблеми на 6 глобални града, включително поставения на челно място в индекса Ню Йорк. В статията си "Експлодиращи градове" ("FP - България", април/май 2008 г.) Бърдет обяснява изключително разно­образните начини, по които урбанизацията се проявява по света.

Два основополагащи труда в изследването на световните урбанистични пространства са "Глобалният град: Ню Йорк, Лондон, Токио" (The Global City: Ню Йорк, Лондон, Токио, Princeton: Princeton University Press, 2001) на Саския Сасен и "Градът: световна история" (The City: A Global History, Ню Йорк: Modern Library, 2005) на Джоуел Коткин. Сайтът Citymayors.com предлага изобилна статистика за градовете по света и техните органи на управление. Списанията Metropolis и City Journal са великолепни живи източници на информация за непрестанно разрастващата се роля, която градовете играят във формирането на нашите култури, общества и всекидневие.

Правила за писане на коментари

НОВ ОТГОВОР


0:-):'(>:-)B-):-*:-(|):-|:-(:-):-D:-0;-)

Бизнес: Капитал • Кариери • Пазари • Ho Re Mag • Регал • Stroitelstvo.info • Одит • Foton.bg • Klikshop.bg ново • Блог

Новини: Дневник • Европа • Foreign Policy - България

IT: IDG.BG • Computerworld • PC World • CIO • Networkworld

Развлечение: Бакхус

In English: The Sofia Echo • Property Wise Bulgaria • Expat In Bulgaria