|
|
Индексът на: глобалните градове
Автор: FP България | 29 януари 2009, 13:11
 |
| Фотограф: ISTOCKPHOTO.COM |
Градовете понасят ударите на световните финансови кризи, вълните на престъпността и климатичните бедствия много по-директно и по-осезаемо от националните правителства. Затова, когато FP, A.T. Kearney и Чикагският съвет по глобални въпроси се обединихме, за да анализираме глобализацията по света, се фокусирахме върху 60 града, които влияят на живота ни.
Националните държави очертават едрите щрихи на глобализацията, но къде действително се разгръща тя? Къде най-остро се усещат нейните успехи и провали? Къде другаде, ако не там, където днес е избрала да живее и работи по-голямата част от човечеството - в градовете. Най-големите, свързани помежду си, градове определят световния дневен ред, те са изложени директно на транснационалните опасности и играят ролята на центрове на глобалната интеграция. Те са двигатели на растежа в собствените си страни и входни врати към ресурсите на регионите, в които са. Историята на глобализацията е и история на урбанизацията.
Но кои са характерните черти на глобалния град? Самото понятие сякаш внушава представата за команден център на посветени. То означава власт, интелект, богатство и влияние. Да наречеш глобален един град означава, че идеите и ценностите му формират света. Градовете, домакини на най-големите капиталови пазари, елитните университети, разнообразно и добре образовано население, най-богатите мултинационални фирми и най-могъщите международни организации, са свързани с останалата част от света, както никое друго място. И още нещо - издигналите се до върха на списъка градове са тези, които продължават да създават глобални връзки въпреки все по-сложните икономически условия. Именно те карат урбанизацията да работи за тях и предоставят на гражданите си огромните възможности на глобалната интеграция. Измерването на международното присъствие на градовете очертава най-точната картина на начина, по който светът функционира.
FP обедини усилията си с A.T. Kearney и Чикагския съвет по глобални въпроси, за да
разработим "Индекс на глобалните градове" - уникална по своя обхват класация на начините, по които градовете се интегрират с останалата част от света. Разработвайки този индекс на най-глобализираните градове, събрахме и анализирахме широк кръг от данни, привлякохме в начинанието си и такива признати експерти по урбанизацията като Саския Сасен, Витолд Рибчински, Жанет Абу-Лугход и Питър Тейлър.
Индексът класира градските конгломерати според 24 показателя в рамките на пет измерения. Първото е стопанската дейност: тук се включват стойността на капиталовите пазари, броят на разположените в района икономически субекти, фигуриращи в списъка на 500-те най-големи компании на списание Fortune, и обемът на минаващите през града стоки. Второто измерение описва човешкия капитал, или с други думи, степента, в която градът действа като магнит за разнообразни групи хора и таланти. Това включва размера на имигрантското население в града, броя на международните учебни заведения и процента граждани с висше образование. Третото измерение е информационният обмен - колко добре се разпространяват новините и другите видове информация из града и към останалата част от света. Индикаторите, използвани при очертаването на това измерение, са броят на международните новинарски агенции, количеството международни новини във водещите местни вестници и числото на абонираните за интернет с широколентова връзка.
Последните две области на анализ са необичайни за повечето класации на глобализираните градове или държави. Четвъртото измерение е културното, или по-конкретно наличието на разнообразни атракции за местни граждани, чужденци и туристи. Това включва всичко - от броя на големите спортни събития до този на културните прояви, с които се слави градът. И последното измерение, политическата тежест, очертава степента, в която той влияе на политиката и диалога в света. По какъв начин? Чрез отчитане броя на посолствата и консулствата, големите тинк-танкове, международните организации, побратимяванията с други градове и провежданите политически конференции. Глобализацията е много повече от премахването на пазарните бариери и икономическите стени. И тъй като индексът на глобалните градове включва тези културни, социални и политически индикатори, а не само икономически и финансови показатели, той съумява да предложи по-пълна картина на глобалната позиция на съответния град.
Шейсет града в този индекс представят цялата гама на съвременния градски живот. Сред тях е процъфтяващият Лондон с дълбоко вкоренените му глобални мрежи, стъпили на историята му като имперска столица. Включени са обаче и Чонкин, Дака и Лагос - градове, чийто скорошен възход ни казва много за посоката на глобализацията. Тези градове са световни лидери във важни области като финансите, политиката и културата. Някои са входни врати за съответния регион. Други са домакини на важни международни институции. Тези градове показват една панорамна картина на световните центрове на търговията, културата и комуникацията.
Кръгът на победителите
Кой от градовете е начело? Ако резултатите доказват нещо, то е, че не съществува идеален глобален град - никой не доминира по всички измерения в индекса. Няколко обаче са доста близо до съвършенството. Ню Йорк се очертава като глобален град №1 за тази година, следван от Лондон, Париж и Токио. Голямата ябълка надделява над останалите центрове на влияние главно заради финансовите си пазари, мрежата от мултинационални компании и разнообразното и креативно нюйоркско общество. Класираният на 2-ро място Лондон води с километри в културното измерение, следван далеч назад от Париж и Ню Йорк. Може би изненадващо класираният на 3-то място Париж води в категорията "обмен на информация". А на 4-то място Токио завоюва силна позиция благодарение на сериозното си представяне в бизнеса. И макар че е на 11-о място в общата класация, Вашингтон с лекота изпреварва Ню Йорк, Брюксел и Париж като водач в глобалната политика.
Победителите са обичайните заподозрени, но по петите ги следват нови претенденти. Благодарение на силните си финансови връзки Хонконг и Сингапур се оказват съответно на 5-о и 7-мо място. Внушителният човешки капитал на Чикаго го изпраща на 8-мо място. Нещо повече - няколко силни играча се появяват от затворени в миналото общества - Пекин (№12), Москва (№19), Шанхай (№20) и Дубай (№27).
При цялото си разнообразие най-успешните глобални градове имат няколко общи характеристики: както доказва примерът на Ню Йорк, глобални градове са тези, които се представят отлично по няколко измерения. Дори удивителният и продължаващ десетилетия двуцифрен годишен икономически растеж на Шанхай сам по себе си не може да го превърне в глобален град. Той трябва да намери начин да използва богатството си, за да добие политическо влияние, да привлича най-блестящите млади умове и да не спъва достъпа на своите граждани до свободния поток от информация за останалия свят. Глобалните градове непрестанно се адаптират към променящите се обстоятелства. Лондон може и да е най-тежко ударен от световната кредитна криза, но по всяка вероятност той ще съумее да изиграе добре изобилните си финансови връзки с целия свят, за да се стабилизира.
Докато светът се адаптира към гърчовете на една нестабилна глобална икономика, както и към други наднационални проблеми като климатичните промени, трафика на хора и недостига на горива, индексът на глобалните градове ще проследява начина, по който те се приспособяват, когато населението им расте, а светът се свива. Макар че не можем да предвидим победителя за следващата година, налице са всички изгледи на Ню Йорк да му се наложи да се бори, за да остане на върха.
|
•
Блог
