|
|
Лъжата, която обичаме
Автор: Е. Дж. Граф* | 29 януари 2009, 12:48
 |
| Фотограф: ARTIGA PHOTO/PHOTOLAND/CORBIS |
 |
Оставени на заден план: В този дом за сираци в Украйна много от родителите на децата са живи, но не могат да се грижат за тях
Фотограф: RUDI TARNEDEN /PHOTOLAND/CORBIS |
Осиновяването на деца от чужденци изглежда идеално решение за един трогателен дисбаланс: в бедните страни има бебета, които се нуждаят от дом, а в богатите има домове, които се нуждаят от бебета. За съжаление тези осиротели повити в пелени късчета радост може изобщо да не са сирачета.
Всички знаем приказката за международното осиновяване: милиони бебета и малки дечица се изоставят или осиротяват - подхвърлени до някой път, на прага на някоя църква или останали без родители, защото те са станали жертва на СПИН, бедност или война. Малките създания се оказват забравени, обитаващи претъпкани домове за сираци или живеещи на улицата, изправени пред едно несигурно бъдеще, пълно с мизерия и сиротност. Но ако имат късмет, любящи нови майки и татковци от далечни страни ще ги отведат и ще им предоставят възможност за един по-добър живот.
За съжаление тази история в голяма степен е художествена измислица.
На западните граждани често им се пробутва митът за световната криза на изоставените деца. Казва им се, че милиони деца чакат своите "семейства завинаги", които да ги избавят от сиротността и унижението. Но много от бебетата и невръстните деца, които се осиновяват от западни родители днес, всъщност изобщо не са сираци. Наистина стотици хиляди деца по света се нуждаят от любящ дом. В по-честия случай обаче най-нуждаещите се деца са болни, сакати, травматизирани или на възраст над 5 години. Те не са здравите бебета, които съвсем разбираемо повечето западни граждани искат да осиновят. Просто не съществуват достатъчно здрави и изоставени бебета, които да задоволят търсенето на Запад, а има прекалено много западни пари в търсене на деца. Затова много фирми за международно осиновяване работят не за да намерят семейства за нуждаещите се деца, а по-скоро за да намерят деца за западните семейства.
От средата на 90-те години броят на международните осиновявания годишно почти се е удвоил от 22 200 през 1995 г. до малко под 40 000 през 2006 г. В пика си през 2004 г. над 45 000 деца от развиващите се страни са осиновени от чужденци. Американците внасят повече изоставени деца от всеки друг народ - над половината от общия брой през последните години.
Откъде идват бебетата? С процъфтяването на международното осиновяване нарастват и свидетелствата, че в много страни бебетата систематично се купуват, отнемат се принудително и се крадат от биологичните им семейства. На почти половината от 40-те страни, включени в списъка на Държавния департамент като основни източници за международното осиновяване през последните 15 години (места като Беларус, Бразилия, Етиопия, Хондурас, Перу и Румъния), е наложено или временно ограничение на осиновяванията, или забрана за изпращане на деца в САЩ поради сериозни подозрения в корупция и отвличания. Но ако една страна бъде затворена заради корупцията, много от фирмите в бранша просто прехвърлят надеждите на своите клиенти към следващата "гореща" точка. Новата страна преживява кратък върхов момент в осиновяването на бебета и деца от чужбина, след което на свой ред и тя е принудена да затвори врати.
С течение на времето международният сектор на осиновяванията се е превърнал в пазар, често направляван от клиентите. Бъдещите осиновители в САЩ плащат на фирмите между 15 и 35 хиляди долара (без пътните, визите и разнообразни други разходи) за възможността вкъщи да влезе едно мъничко създание. Деца със специални потребности или просто пораснали се осиновяват с намаление. Фирмите твърдят, че тези пари са за заплащане на техния труд, на заплати и дейности в чужбина, командировъчни за персонала и дарения на домовете за сираци. Експертите обаче казват, че таксите са толкова непропорционално високи за родните страни на децата, че стимулират корупцията.
За да се усложнят нещата още повече, дори и международното осиновяване да се е превърнало в движена от пари сфера, то също така е и отрасъл, натоварен със силни чувства. Много фирми в него и осиновяващи родители настояват със страст, че порочните практики не са система, а са трагични изолирани случаи. Арестувайте лошите, казват те, но оставете добрите осиновявания да продължават. Но ако махнете парите от веригата на осиновяването, броят на здравите бебета (извън Китай), които се нуждаят от западни семейни огнища, изведнъж се свежда почти до нула. Найджъл Кантуел, консултант от Женева по политиките за защита на децата, е бил свидетел на опасното влияние на парите върху осиновяванията в Източна Европа и Централна Азия, където е помагал за реформирането на корумпираните системи за осиновяване. В тези региони децата на възраст до 3 години спокойно могат да бъдат осиновени в собствените си страни, казва той. Попитах го колко здрави бебета по тези места щяха да се предлагат за международно осиновяване, ако не се разменяха пари. "Осмелявам се да предположа, че броят им ще бъде нулев", отговори той.
МИТЪТ ЗА ПРЕДЛАГАНЕТО
Международното осиновяване невинаги е било сфера, движена от търсенето. Преди половин столетие това е предимно хуманитарно начинание в полза на деца, останали сираци в условията на военен конфликт. През 1955 г. се разпространява новината, че Берта и Хенри Холт, семейство евангелисти от Орегон, е осиновило 8 сирачета от Корейската война, след което семейства навсякъде в САЩ изразяват желание да последват примера им. Оттогава трансграничното осиновяване става все по-популярно в Австралия, Канада, Европа и САЩ. Американците осиновяват над 20 хиляди деца от чужбина през 2006 г., а през 1995 г. те са били едва 8987. Няколко европейски страни редовно внасят повече деца от чужбина на глава от населението, отколкото САЩ. В днешно време Канада, Франция, Италия, Испания и САЩ заедно приемат 4 от всеки 5 осиновени от чужденци деца.
Демографските промени на Запад обясняват голяма част от растежа в сектора. Поради противозачатъчните средства, абортите и късните бракове броят на непланираните раждания в повечето развити страни е намалял през последните десетилетия. Някои жени, които отлагат раждането, установяват, че са пропуснали детеродния си период; други поначало имат проблеми със забременяването. Други пък осиновяват по религиозни причини, твърдейки, че да се грижат за изпаднали в нужда деца е призвание свише. В САЩ популярен мотив освен демографския е, че осиновяването на деца от чужбина е
някак си по-безопасно (по-предсказуемо и с по-вероятен успешен край), отколкото осиновяването на деца от страната поради преувеличените страхове, че родната майка на детето може в последната минута да си смени настроението. Прибавете цял океан разстояние и идеята, че бедните страни изобилстват с нуждаещи се деца, и рискът, изглежда, се изпарява.
Но международното осиновяване е не по-малко рисковано, то просто е по-слабо законово регламентирано. Точно както фирмите изнасят предприятията си в страни с хлабави трудовоправни норми и ниски заплати, осиновяванията се преместват в държави със слаби законови процедури в тази област. Бедните и неграмотни биологични родители в развиващите се страни просто разполагат с по-малко защита, отколкото биологичните родители в САЩ, особено в страни, където се ширят корупция и трафик на хора. И много често този дисбаланс се подценява от осиновяващите. В крайна сметка редица страни продължават да доставят онова, което осиновителите най-силно желаят.
В действителност по света съществуват много малко невръстни и здрави сираци, които се нуждаят от осиновяване. Сираците рядко са здрави бебета; здравите бебета рядко се изоставят. "Всъщност не е истина, казва Александра Юстер, старши консултант по защита на децата в УНИЦЕФ, че съществува голям брой бездомни бебета, които са настанени в домове за сираци или се нуждаят от международно осиновяване."
Това твърдение противоречи на историите, които отдавна се продават на американците и другите западняци, облъчвани с картините на бедността в развиващите се страни и на привидно безкрайния приток на изоставени дъщери от Китай, които ги карат да вярват, че милиони бебета сираци по света отчаяно се нуждаят от семейно огнище. Самият УНИЦЕФ е отчасти отговорен за тази погрешна представа. Статистиката на организацията за сираците и децата в домове нашироко се цитира, за да аргументира необходимостта от международно осиновяване. През 2006 г. УНИЦЕФ докладва, че в Централна Африка, Азия, Латинска Америка и Карибския басейн има приблизително 132 милиона сираци. Но използваната от организацията дефиниция за сирак включва и деца, загубили само единия си родител. Само 10% от цялото (13 млн. деца) са загубили и двамата си родители, а повечето от тях живеят при свои роднини. Освен това обикновено те са по-големи на възраст - по изчисление на самия УНИЦЕФ 95% от сираците са на възраст над 5 години. С други думи, милионите "сираци" на УНИЦЕФ не са здрави бебета, обречени на мизерия в домове за сираци, ако не ги осиновят и спасят западните граждани. По-скоро те обикновено са деца на по-голяма възраст, живеещи със свои роднини и нуждаещи се от финансова подкрепа.
Изключението е Китай, където в продължение на 30 години се прилага политиката на единственото дете (която в момента се либерализира). Тя е довела до безпрецедентен брой момичета за осиновяване. Но дори и този приток на изоставени дъщери е краен. в Китай има много повече чужденци, търсещи деца за осиновяване, отколкото сираци, които страната иска да изпрати в чужбина. През 2005 г. родители чужденци са осиновили близо 14 500 китайчета. Но това е далеч под броя на хората от западните страни, които са искали да осиновят дете; данните на фирмите за осиновяване показват, че много по-голям брой клиенти чакат на опашка. Освен това отвеждането на тези деца в съответната страна е станало много по-трудно: през 2007 г. централният китайски орган, отговарящ за осиновяванията, рязко намали броя на изпращаните в чужбина деца вероятно поради засилващия се полов дисбаланс в страната, намаляващата бедност и скандалите във връзка с трафика на деца, предназначени за международно осиновяване. Кандидат-родителите днес се преценяват по строги критерии, включващи възраст, брачно досие, големина на семейството, доходи, здравословно състояние и дори тегло. Това означава, че ако сте самотен родител, хомосексуален, с наднормено тегло, стар, немного състоятелен, с прекалено голям брой разводи, женен съвсем наскоро, на антидепресанти или вече с четири деца, Китай по всяка вероятност ще ви откаже. Дори и на тези, които се допускат до опашката, им се казва, че може да чакат 3-4 години, преди най-накрая да осиновят дете. Това кара много евентуални осиновители да търсят страни, които поставят по-малко прегради между тях и бъдещите им деца - като че ли всяка страна е Китай, но с по-леки законови регулации.
Подобна страна е Гватемала, която през 2006 и 2007 г. е износител №2 на деца за САЩ. Между 1997 и 2006 г. броят на осиновените от американци деца от Гватемала нараства повече от 4 пъти до над 4500 годишно. Звучи невероятно, но през 2006 г. едно на всеки 110 родени гватемалчета се осиновява от американски родители. През 2007 г. почти 9 от всеки 10 осиновени деца са на възраст под една година; почти половината са на възраст под 6 месеца. "Гватемала е идеалният пример за това как трансграничното осиновяване се е превърнало в икономическа дейност, определяна от търсенето", казва Кели Макриъри Банкърс, бивш консултант на УНИЦЕФ в Гватемала. Процедурите по осиновяване в страната са "разработени така, че да задоволят потребностите на приемните семейства в развитите страни, особено в САЩ".
Тъй като огромното мнозинство от настанените в социални домове деца в Гватемала
не са здрави, а това са бебетата за осиновяване, почти никое не е осиновено в чужбина. През есента на 2007 г. едно изследване, проведено от гватемалското правителство, УНИЦЕФ и фирмата за осиновяване на деца Holt International Children’s Services, установява, че броят на децата и юношите в гватемалските социални домове е приблизително 5600. Над 4600 от тези деца са на възраст поне 4 години. По-малко от 400 са на възраст под 1 година. И въпреки това през 2006 г. над 270 гватемалски бебета, всичките на възраст под 12 месеца, се изпращат месечно в САЩ. Тези осиновени деца просто не идват от детските домове на страната. Миналата година 98% от осиновените от американци гватемалчета са деца, чиито родители са се отказали от родителските си права, т.е. бебета, които никога не са били в детски дом, а пряко се предават на частен адвокат, който одобрява осиновяването от чужденци (срещу значителен хонорар), без случаите да се разглеждат от съдия или някаква социална служба.
Откъде са дошли някои от тези осиновени бебета? Да вземем случая с Ана Ескобар, млада гватемалка, която през март 2007 г. съобщава на полицията, че въоръжени мъже я заключили в килера в магазина за обувки на семейство й и откраднали детето й. След 14-месечно издирване Ескобар открива дъщеря си в дом за деца пред осиновяване, само няколко седмици преди момичето да бъде осиновено от семейство от щата Индиана. Изследването на ДНК показва, че детето е наистина на Ескобар. При подобен случай от 2006 г. Ракел Пар, друга гватемалска майка, съобщава, че я упоили с наркотични вещества, докато чакала автобуса в град Гватемала, а като се събудила, установила, че едногодишното й бебе го няма. Три месеца по-късно Пар научава, че дъщеря й е осиновена от американска двойка.
На 1 януари 2008 г. Гватемала затваря вратите си за американските осиновители, за да може държавата да реформира разпадащата се система. Великобритания, Канада, Франция, Германия, Холандия и Испания спират да приемат деца от Гватемала няколко години по-рано, като се позовават на подозрения за човешки трафик. Но над 2280 деца за осиновяване от американски приемни семейства все още са в процедура, макар и с допълнителни гаранции. От този брой вече са установени откраднати бебета и гватемалските власти очакват да открият още.
Примерът на Гватемала е краен - смята се, че тя има най-печалната слава заради корупцията при международното осиновяване. Но същите тревожни тенденции се появяват в по-малък мащаб и в много други страни, включително Албания, Камбоджа, Етиопия, Либерия, Перу и Виетнам. Възпроизвежда се моделът предлагането на деца за осиновяване да се адаптира спрямо търсенето от страна на чужденците, а щом престане да се плаща чуждестранна валута, предлагането се стопява. Например през декември 2001 г. американската емигрантска служба спира да обработва визи за осиновени от Камбоджа, като се позовава на категорични доказателства, че децата се придобиват незаконно, често против желанието на техните родители. Същата година граждани от западни страни осиновяват повече от 700 камбоджански деца, като повече от половината от 400-те приети от американци са на възраст под 12 месеца. Но през 2005 г. едно изследване на децата в социални заведения в Камбоджа, поръчано от Американската агенция за международно развитие, установява, че броят на децата в тях на възраст под една година е 132, т.е. по-малко бебета, отколкото западните граждани са осиновявали на всеки 3 месеца преди няколко години.
Дори страните с голямо население като Индия почти нямат здрави бебета и малки деца, които се нуждаят от чуждестранни родители. Разрастващата се средна класа на Индия както вътре в страната, така и в диаспорите в чужбина е изправена пред същите проблеми във връзка с ниската раждаемост, както и хората от развитите страни. Заможните индийци също търсят здрави бебета за осиновяване - някои експерти смятат, че тези милиони на брой семейства, принадлежащи към средната класа, лесно могат да поемат всички нуждаещи се от осиновяване бебета. Широкоразпространената бедност в страната оставя много деца да се грижат сами за себе си на улицата. Но "децата не са сами на улицата на двегодишна възраст", казва Кантуел, консултант по защитата на децата. "Те са 5-6-годишни и тях няма да ги осиновят." Това отчасти се дължи на факта, че повечето от тези деца все още имат някакви семейни връзки, следователно юридически не могат да бъдат осиновени, а отчасти и на това, че те биха изпитвали затруднения при адаптирането си към живота в европейските и северноамериканските домове от средната класа. Много от тези деца са дълбоко засегнати от насилия, престъпления и бедност и малко потенциални приемни родители са готови да ги осиновят.
Но ако получат всички необходими по закон документи, могат ли бъдещите родители да се чувстват сигурни, че осиновеното от тях дете действително е сирак, нуждаещ се от дом? За съжаление не.
ЛЮЛКИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
В много страни всъщност е удивително лесно да се измисли биографията на едно малко дете, така че да се превърне в сирак. Биологичните майки много често са бедни, млади, неомъжени, разведени или по друг начин лишени от семейна защита. Децата може да са родени в презирано от местните малцинство, което има малко права. При тези обстоятелства за достатъчно пари някой отделя тези мънички същества от техните уязвими семейства и ги превръща в "сираци на хартия", предназначени за рентабилен експорт.
 |
Кой е твоят татко? Родителите може никога да не разберат дали осиновеното от тях дете наистина е сирак
Фотограф: JASON REED/REUTERS /PHOTOLAND/CORBIS |
Някои подправени сираци наистина се намират в социални заведения, които западните граждани биха нарекли сиропиталища. Те обаче често служат не толкова като домове за деца без родители, колкото като интернати за бедни малолетни. Много деца са там само временно, за да получат храна, подслон и образование, докато родителите им поради бедност или болест не могат да се грижат за тях. Много от родителите или други роднини посещават децата или дори си ги вземат вкъщи в почивните дни, докато са в състояние да ги приберат постоянно. През 2005 г., когато домът за сираци "Хана Б. Уилямс" в Монровия, Либерия, е затворен поради шокиращите битови условия, 89 от 102-ма "сираци" са върнати на техните семейства. Във Виетнам, "особено по времето, когато се прибира реколтата, селските семейства по традиция дават бебетата си в такива домове, които на практика представляват детски градини с разширени функции", казва говорителят на американското посолство в Ханой. В някои случаи безскрупулните директори на тези домове, местни чиновници или други посредници успяват да убедят неграмотните биологични семейства да подпишат документи за отказ от децата, които след това се изпращат в чужбина за осиновяване, а техните осиротели семейства никога повече не ги виждат.
 |
Без дом или без родители? Социалните заведения често не са домове за сираци, а интернати за бедни малолетни
[Reuters] |
Западни агенции за осиновяване често се свързват с посредници в самата страна (понякога директори на домове, понякога частни лица) и плащат възнаграждения за всяко осиновено здраво бебе. Тези посредници на свой ред наемат хора, които могат да намерят деца срещу суми, често значително надхвърлящи местните трудови възнаграждения. Огромните надници създават сериозна финансова мотивация за намиране на годни за осиновяване бебета на почти всякаква цена. В Гватемала, където БВП на глава от населението се равнява на 4700 долара годишно, намиращите деца често печелят от 6000 до 8000 долара за всяко здраво бебе за осиновяване. В много случаи тези хора просто плащат на бедни семейства, за да им дадат децата си. Един доклад на Хагската конференция по международно частно право от май 2007 г. за трафика на деца за осиновяване съобщава, че бедните гватемалски семейства получават между 300 и няколко хиляди долара на дете.
Понякога за търсенето на бебета се използват здравни работници. Във Виетнам например заплащането на дете често е огромно в сравнение със заплатата на медицинска сестра, равняваща се на 50 долара месечно. Някои сестри и лекари принуждават биологичните майки да се откажат от децата си, като им предлагат следния избор - да платят раздути сметки за болничен престой или да се откажат от новороденото. Карат неграмотните млади майки да подписват документи, които те не могат да прочетат. През август 2008 г. Държавният департамент на САЩ издава предупреждение, че свидетелствата за раждане от болница "Ту Ду" в град Хошимин (която отчита 200 раждания на ден през 2007 г., а на всеки 100 новородени има 3 изоставени) са "ненадеждни". Повечето от "изоставените" бебета в болницата се изпращат в дома за сираци "Там Бин" в същия град, от който много западни граждани са осиновявали деца. ("Ту Ду" е болницата, в която роденият във Виетнам осиновен син на Анджелина Джоли е изоставен един месец след раждането му; когато тя го осиновява, той се намира в дома "Там Бин".) Според Лин Сонг, изпълнителен директор на "Етика", американска благотворителна организация, занимаваща се с насърчаване на етичното осиновяване, през 2007 г. един началник на провинциална болница й казал, "че осигурил на един социален дом за сираци 10 бебета от етнически малцинства, за да бъдат осиновени, а в замяна на това получил ковьоз".
За да се улесни процесът на осиновяване, служители в страните, където са родени децата, могат да бъдат подкупени, за да изработят фалшиви документи за самоличност. Отговорните лица в консулствата на приемните страни по принцип приемат всякакви документи. Но ако съответното американско посолство е станало свидетел на поредица от тревожни прехвърляния (да речем, внезапно нарастване на броя на здравите бебета, идващи от едни и същи домове, или една и съща провинция, изпращаща необичайно висок брой бебета с подозрително приличащи си документи), неговите служители могат да започнат разследване. По принцип обаче те не искат да пречат на осиновяването на действително нуждаещи се деца или да тормозят хората, които копнеят да имат дете. Но мнозина често се съмняват, че минаващите през техните бюра осиновявания действително са легални. "Силно вярвам в международното осиновяване на деца, казва Катрин Монахан, служителка в американския Държавен департамент, контролирала множество осиновявания от американски родители на деца от целия свят. Но се притеснявам, че много от тези деца можеха да останат със своите семейства, ако им бяхме предоставили малко икономическа помощ." Един американски служител ми каза, че когато попитали служители на посолството в страна, изпратила над хиляда деца в чужбина миналата година, кои визи за осиновяване предизвикват у тях съмнения, техният отговор бил: почти всички.
Повечето от западните граждани, използващи фирмите за осиновяване на деца от други страни (както и бизнесмените, внасящи маратонки от чужбина), могат достоверно да твърдят, че не знаят нищо за неетични или неблагонадеждни практики в съответните страни. Не са длъжни да знаят. Това преднамерено невежество позволява на Лорин Галиндо, бивша танцьорка на хула-хула от САЩ, да натрупа над 9 милиона долара за няколко години от такси за осиновяване на камбоджански бебета и малки деца. В периода между 1997 и 2001 г. американски родители осиновяват 1230 деца от Камбоджа. Галиндо казва, че е участвала в 800 от тези осиновявания (твърди се, че Галиндо е доставила камбоджанското дете на Анджелина Джоли на снимачната й площадка в Африка). Но след двегодишно разследване, започнало през 2002 г., американските следователи установяват, че Галиндо е плащала на лица в Камбоджа да купуват, мамят, принуждават или крадат деца от техните семейства и е заговорничила в издаването на фалшиви документи за самоличност на тези деца. След това разкритие Галиндо лежи в затвора, но по обвинения за визови измами и пране на пари, а не и за трафик на хора. "Купуването на бебета по света в качеството ви на американски гражданин може и да ви се размине, казва Ричард Крос, специален агент от Американската имиграционна и митническа служба, разследвал Галиндо. Това не е престъпление."
ДА ЗАЛЮЛЕЕШ ЛЮЛКАТА
Купуването на дете от чужбина е нещо, в което повечето бъдещи осиновители не желаят да се замесват. Как тогава можем да го предотвратим? С разрастването на трансграничното осиновяване през последното десетилетие опортюнистичният подход да се затварят някои корумпирани страни за осиновяване и да се прехвърлят надеждите (и парите) на родителите към следващото местоназначение отбелязва неуспех. Фирмите, облагодетелстващи се от осиновяванията, изглежда, нарочно пренебрегват проблема как техните собствени плащания и такси обуславят и корупцията, и забраните.
Някои страни, изпращащи деца за осиновяване в чужбина, запазват законността и прозрачността на процеса почти от самото начало и техният пример е вдъхновяващ. Тайланд например разполага с централен държавен орган, който консултира биологичните майки и предлага на някои семейства социално и икономическо подпомагане, за да не се превръща бедността в основание за отказ от дете. Други страни, като например Парагвай и Румъния, реформират процедурите си след рязко увеличаване броя на сенчестите осиновявания през 90-те години. Но тези реформи по принцип се изразяват в почти пълната забрана на осиновяването от чужденци. През 1994 г. Парагвай изпраща 483 деца в САЩ, а миналата година - нито едно.
За по-цялостното решение на въпроса може би най-голямата надежда предлага Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване - многостранно споразумение, насочено към предотвратяването на трафика на деца за осиновяване. На 1 април 2008 г. САЩ официално се присъединяват към споразумението, което е подписано от 75 други страни. В страни, които изпращат деца в чужбина и са подписали споразумението, например Албания, България, Колумбия и Филипините, проведените реформи в духа на Хагската конвенция са довели до създаването на централни държавни органи, упражняващи надзор върху третирането на децата, предприемането на действия за настаняване на нуждаещите се деца най-напред при техни роднини и хора от местната общност, както и ограничения върху броя на фирмите за осиновяване, упълномощени да работят в страната. Според експерти резултатите са рязко намаляване на купуването на бебета, измамите, принудата и отвличането на деца.
Конвенцията изисква в приемните страни един централен орган (в САЩ това е Държавният департамент) да контролира трансграничните осиновявания. Държавният департамент е делегирал одобряването на фирмите за осиновяване на две организации с идеална цел: ако излязат наяве съмнителни практики, измами, финансови нередности или връзки с трафика на хора, те могат да отменят издаденото разрешително. Тази уредба, изглежда, вече дава известни резултати - някои фирми в САЩ, които отдавна са обект на слухове, че използват неправомерни методи, са се разделили със своята акредитация, а някои от тях вече затвориха врати. Но никое международно споразумение не е перфектно и Хагската конвенция не е изключение. Много от страните, изпращащи своите деца на Запад, в т.ч. Етиопия, Русия, Южна Корея, Украйна и Виетнам, все още не са го подписали.
 |
Преднамерено невежество: Една бивша танцьорка на хула-хула от САЩ натрупва над девет милиона долара от такси за осиновяване на камбоджански деца. Твърди се, че сред тях е и осиновеното дете на Анджелина Джоли Мадокс
[Reuters] |
Може би най-важно е това, че по-ефективните регулации биха ограничили строго сумите, които се разменят. Таксите на дете може да се обявят за незаконни. Може да се сложи лимит на плащанията, за да обезщетят само законовите разходи, като например медицинското обслужване, храната и облеклото на децата. И най-важното - хонорарите трябва да бъдат пропорционални на местната икономика. "Ако не контролираш парите, не можеш да контролираш корупцията", казва Томас ди Филипо, президент на Обединения съвет по международно обслужване на децата, който представлява над 200 международни организации за осиновяване. "И най-добрите закони и наредби да имахме, ако продължаваме да пращаме по 20 000 долара където и да е... Е, с достатъчно пари можеш да заобиколиш всяка система."
Подобрените законови разпоредби ще защитават не само осиновяваните деца и техните биологични семейства, но също така и потребителите - осиновяващите родители. Осиновяването на дете, също като раждането, е емоционално преживяване - то може да стане мъчително при установяването на неприятната истина, че едно смятано за сирак дете просто не е сирак. Американка, осиновила малко момиченце от Камбоджа през 2002 г., на една конференция по етика на осиновяването през октомври 2007 г. разказваше през сълзи за едно такова откритие: "Казаха ми, че е сираче, разказа тя. Една година след като дойде вкъщи и можеше да говори английски достатъчно добре, тя ми разказа за мама, татко, за братчетата и сестричките си."
Още много осиновявания ще имат нещастен край, ако не си дадем сметка, че под алтруистичното лустро международното осиновяване се е превърнало в бизнес, и то бизнес, който може да донесе големи печалби, а понякога и корупция. Ако не търсим отговорност от фирмите за осиновяване, още деца ще бъдат неправомерно отнемани от техните семейства. И ако отчаяно стремящите се да станат родители не настояват за реформа, те ще продължат, съзнателно или не, да плащат за нарушаване на закона. "Доверчивите западняци, които желаят да вярват, че спасяват деца, лесно биват заблуждавани да приемат измислени сираци", пише Дейвид Смолин, професор по право и застъпник за реформиране на международното осиновяване. "Защото няма по-голям глупак от този, който иска да го правят на глупак."
| Искате ли да знаете повече |
Още информация за корупция в областта на международното осиновяване може да намерите в уебстраницата на Института за разследваща журналистика Schuster към университета Brandeis. "Етика", неправителствена организация, лобираща за етичното осиновяване по целия свят, публикува в своята уебстраница новини за реформирането на осиновяванията, както и данни за различните страни. Групата за изследване на фирмите за осиновяване в Yahoo! е полезен интернет бюлетин, предоставящ информация на бъдещите осиновители, която им позволява да направят сравнение между различните агенции.
Специалистът по юридически науки Дейвид М. Смолин в разработката си "Прането на деца: как системата за международното осиновяване легитимира и стимулира купуването, трафика, отвличането и кражбата на деца" (Berkeley Electronic Press Legal Series, 29 август 2005 г.) твърди, че сегашната нормативна уредба по въпросите на осиновяването създава предпоставки за отвличания и трафик на деца. Итън Б. Капстийн изследва как корупцията разяжда сферата на международното осиновяване в "Търговията с бебета" (FP, ноември/декември 2003 г.).
Сара Корбет анализира практиката на осиновяването в Камбоджа, където нередностите са довели до временен мораториум, в статията си: "Откъде идват бебетата?" (New York Times Magazine, 16 юни 2002 г.). Публикацията "Общност в пелени" ("FP - България", февруари/март 2007 г.) проследява възхода на международното осиновяване и прави разбивка на разходите, които бъдещите родители могат да очакват. |
*Е. Дж. Граф e асоцииран директор и старши изследовател в Schuster Institute for Investigative Journalism в Brandeis University
|
•
Блог
Подобни статии са прекалено общи и в немалка част спорни. В българските домове има много деца, които поради здравословни проблеми или предразсъдъци за външния им вид, не намират осиновители от БГ. Ако не са международните осиновявания подобни деца остават в институциите или по друг начин казано - животът им се обърква от началото без да имат и капка вина. Така, че тези които критикуват международните осиновявания да се насочат към корупцията, но да не "изхвърлят бебето с мръсната вода".