search icoico arrow

Начало | Списание | Есета | Хайде да направим регион

Хайде да направим регион

Автор: Георги Камов* |

Фотограф: AСЯ КОЛЕВА

Има ли такова нещо като черноморски регион? Трудно е да дадем позитивен отговор. Страните около Черно море общуват и търгуват помежду си, но нямат обща идентичност. Имат обаче достатъчно общи интереси. И така въпросът звучи различно - можем ли да се справим без черноморски регион. Да, но винаги ще се срещаме с Русия, Кавказ и Турция на другия бряг. 

Добре дошли по крайбрежието на Черно море, където туризмът среща сепаратизъм, голф и СПА курортите срещат стари рибарски селища, а НАТО среща Русия. Тук някъде свършва Европа и започва Азия, а само допреди две десетилетия по тези брегове е минавала граница между двата блока по време на Студената война. В днешно време Черно море обикновено попада в новините, когато има конфликт, петролен разлив по бреговете му или нов голям проект за тръбопровод. Е, има и изключения - Сочи (в непосредствена близост до непризнатата Абхазия) ще е домакин на олимпийските игри през 2014 г., а Полша и Украйна ще домакинстват заедно европейското първенство по футбол през 2012 г.

И все пак, говорейки за Черно море, можем ли да кажем, че съществува черноморски регион? Можем, ако четем достатъчно анализи или сме срещали имената на политики на ЕС или на регионални организации. Това е така, защото изразът черноморски регион има голямо геополитическо и доста по-малко практическо значение. Въпреки че съществуват доста варианти, най-често този регион около Черно море включва Aрмения, Азербайджан и Грузия на изток, България и Румъния на запад, Русия, Молдова и Украйна на север и Турция на юг. Тук наскоро се води първата за XXI век война в Европа, която на практика размрази съществуващите конфликти. Тук прелитат самолети на САЩ и НАТО по пътя за Афганистан и Ирак. Тук минават важни за Европа и/или Русия енергийни потоци. Тук НАТО и ЕС планират да се разширяват, а Русия и Турция планират да запазят или увеличат влиянието си.

Черно море е зона на противоположности и контрасти -  признати държави и непризнати територии, страни с висок и нисък темп на икономическо развитие, страни - износители и потребители на енергийни ресурси, страни с туристически бум и такива с липса на достатъчна инфраструктура. Трудно е да се каже, че има нещо в черноморския регион, което да обединява. Западните Балкани например вече са обособен регион с обща цел - членството в ЕС, която ги кара да сътрудничат помежду си въпреки кървавото десетилетие на 90-те години.  Близкият изток е регион, който по-скоро е обединен в негативен смисъл - от израелско-палестинския конфликт. Самият ЕС е пример за постоянно разрастващ се "регион" на политическа и икономическа интеграция.

Черно море наполовина потвърждава мотото на ЕС "единни в многообразието" - многообразието е налице, но единството липсва. И тук идва трудният момент - страните около Черно море разговарят и търгуват помежду си, но нямат обща идентичност или съвместна цел, нито общ пазар или общи институции, които да ги обединят. Но в този случай обща идентичност сигурно няма да бъде създадена, а обединение не е необходимо - има достатъчно общи интереси, които ще свършат работа. Тогава въпросът звучи малко по-различно - не дали има, а защо трябва да има функциониращ на практика черноморски регион? Ето няколко причини.

Държавите около Черно море са взаимозависими. Очевидният пример за това може да бъде намерен в енергийния сектор - ЕС зависи от Русия за доставки, а от Турция, Украйна и Грузия за транзит на енергийни ресурси, но и те зависят от него като краен пот­ребител. Това е най-често споменаваната, но не и единствената взаимозависимост - когато има сериозно замърсяване на морето, трафик на оръжие и наркотици или аварирал кораб, границите между държавите бързо губят значение. Налага се те да действат заедно, защото бездействието засяга всички. Силната буря в Керченския пролив през ноември 2007 г. напомни за това, оставяйки след себе си човешки жертви, потънали кораби, разливи на мазут и замърсена природа.

Черно море поставя нещата в нов контекст. Когато едно от малкото места, където се срещат държави като Армения и Азербайджан, Русия и Грузия или Турция и Армения, е една регионална организация - Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), идеята за такъв регион изведнъж става доста по-интересна. Ако тези държави водят диалог в по-широк формат, това оказва положително влияние и на двустранните им отношения. Една страна трудно може да се скрие зад проб­лемите си, когато всички останали страни около Черно море ги разглеждат като общи.

Фотограф: AСЯ КОЛЕВА

Черно море е близо. Дори и за България и Румъния морето често е играло ролята на граница, а не на връзка с държавите от отсрещния бряг. За ЕС Северно и Средиземно море традиционно са били по-ясно видими. Въпреки това Черно море постоянно напомня за себе си и става все по-трудно да не му се обръща внимание, тъй като неговите проблеми вече до голяма степен засягат целия европейски континент. Туристите по българското крайбрежие през август може и да не са усетили пряко военните действия на отсрещния бряг, но те предизвикаха реакции и в най-отдалечените от Черно море държави на ЕС и НАТО. Още повече че военни кораби на Русия и САЩ почти се срещнаха директно в грузинското пристанище Поти.

Черно море е перспективно. Неизбежно споменаваната навсякъде глобална финансова криза ще доведе до търсенето на нови места и възможности за инвестиции, неизползвани досега. В това отношение Черно море има доста сериозен, неизползван потенциал заради географското си разположение и връзката му с Дунав, каспийския басейн, Централна Азия и Близкия изток. Преди доста векове оттук е минавал Пътят на коприната, но в момента този път служи доста по-успешно на нелегалната миграция и организираната престъпност, отколкото на търговията. Черно море е зона на развиващи се страни - ако те успеят да излязат от финансовата криза в относително добро състояние, има шанс да се огледат наоколо, да подходят практично и да потърсят възможности в непосредствена близост до своите граници.

Черно море има геополитичес­ко значение. То е зона на сблъсък на различни идеи за това как да изглежда Европа по отношение на сигурност, енергетика, политическо и икономическо развитие. Русия следва свой модел на вътрешно развитие и отношение със съседните страни, който подхожда на желанието й за по-голяма роля в света. Турция пое предизвикателството да се приближи до ЕС, което неизбежно ще промени както самата нея, така и съюза. Бившите съветски републики са някъде по средата и са ухажвани от всички посоки. Тези различни пътища и идеи могат да се развиват самостоятелно и да си противоречат, но могат и да се срещнат и да намерят допирни точки. Черно море е подходящо място за такава среща - като все още неустановен регион то дава възможност за голяма свобода на действие.

И въпреки изброените причини можем ли в крайна сметка да живеем и без черноморски регион? Сигурно можем, но Русия, Украйна, Молдова, Кавказ и Турция ще останат на отсрещния бряг като наши съседи. Създаването му няма да успее да защити страните от финансовата криза, да осигури сигурен икономически просперитет или окончателно да разреши конфликтите, но поне донякъде ще гарантира, че един ден приоритетен въпрос ще е опазването на околната среда, а не опазването на държавните граници, че по крайбрежието ще продължават да се строят пътища и курорти, а не военни бази. В крайна сметка черноморският регион ще бъде такъв, какъвто го направим - освен ако не оставим на събитията сами да определят неговата роля.

*Георги Камов в момента е консултант по въпроси на черноморския регион в Министерството на външните работи. Можете да прочетете още негови текстове за източните съседи на ЕС на landnextdoor.wordpress.com


НОВ ОТГОВОР


0:-):'(>:-)B-):-*:-(|):-|:-(:-):-D:-0;-)

Бизнес: КапиталКариериПазариHo Re MagРегалStroitelstvo.infoОдитFoton.bgKlikshop.bg новоБлог

Новини: ДневникЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: Бакхус

In English: The Sofia EchoProperty Wise BulgariaExpat In Bulgaria