|
|
Религиите в България: принадлежност без отдаване
ББСС "Галъп"
Автор: Марчела Абрашева | 29 януари 2009, 12:29
 |
| Фотограф: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ |
За огромното мнозинство българи - православни християни, религията е исторически зададена принадлежност, набор от ритуали по празници и погребения, но не и присъстващ в ежедневието им духовен ориентир.
Социологическите данни за мястото на религиите в днешна България сочат няколко важни особености. Първо, в опита да оценят собствената си религиозна принадлежност съвременните българи се разделят на две големи групи: православни християни (79%) и мюсюлмани (12%). Останалите вероизповедания (католици, протестанти, други) остават в рамките на 1-2% всяко, т.е. това са всъщност маргинални, силно локализирани малки общности. Едва 3% са убедените атеисти у нас (виж графика 1).
Религиозната принадлежност на двете макрогрупи се определя предимно от етническия произход. Мюсюлманите в България са основно български турци (повече от 60%), български роми (всеки трети) и още една малка група - на българомохамеданите (под 10% от мюсюлманите в страната). Респективно почти всички православни християни се определят като етнически българи.
Двете макрообщности - православни християни и мюсюлмани - се различават значително в начина, по който религията реално присъства във всекидневния живот на хората. За огромното мнозинство българи - православни християни, религията е исторически зададена принадлежност, набор от ритуали по празници и погребения, но не и присъстващ в ежедневието духовен ориентир. Те се идентифицират с православието, но до голяма степен не принадлежат към него, т.е. не се отдават практически на вярата си. Мюсюлманската общност, особено сред по-възрастните, е като че ли по-реално обвързана с религиозни ценности, ритуали и поведение. Показателно в случая е отношението към евентуалното присъствие на религията в училище (графика 2). В българското общество този въпрос възникна като част от общия публичен дебат за реформа на средното образование. Общественото мнение на практика защитава категорично светския характер на образованието: едва 10% са привържениците на задължителното обучение по религия, провеждано от страна на съответната църква и нейните свещенослужители. Още 10% настояват за задължително обучение, но от светски учители. Сред мюсюлманите у нас хората, които смятат, че тяхната религия трябва да присъства задължително в училище, са не 20%, а 35-38%.
Впрочем мненията по тази тема - религиите в училище, са най-показателни за начина, по който религиите присъстват в публичното пространство на днешна България. Най-малко три поколения българи са формирали себе си като личности при реално отсъствие на църквата като пълноправна институция поради "прекъсването" на религиозните традиции в периода на социализма (1944 - 1989). Затова обаче тъкмо тези хора малко наивно си представят днес, че децата им могат и трябва да научат в училище нещичко за религиите, поне като част от човешката история и култура. Религиите у нас всъщност вече присъстват тъкмо по този начин: като културно-историческо наследство, като желано знание, което трябва да притежава всеки добре образован човек. Като празнични ритуали и обреди. Но не и като духовна принадлежност към вероизповедание в истинския смисъл на думата.
|
•
Блог
