|
|
Голямата депресия на икономическото развитие в третия свят
Автор: FP България | 29 януари 2009, 10:55
 |
Тежко бреме: Шоковете в отпускането на помощи предизвикват нестабилност в бедните страни
Фотограф: ZOHRA BENSEMRA/REUTERS |
Ако заплатата ви варира непредсказуемо от година на година, вероятно ще ви бъде трудно да планирате бъдещето си. Точно такава обаче е съдбата на много страни, които получават международни помощи. Когато Боно организира концерти по целия свят или настане природно бедствие, помощите отбелязват рекордна година. Но когато даренията пресъхнат поради неспазени условия или поевтиняване на американския долар, намаляването на официалните помощи за икономическо развитие в третия свят са разрушителни за бедните страни.
Колко болезнени са тези шокове? Скорошно изследване на непостоянството в отпускането на помощи през последните четири десетилетия установява, че вариациите в отпусканите средства произвеждат шок в доходите на хората от развиващите се страни, които са толкова сериозни, колкото преживените от хората в развитите страни по време на двете световни войни и Голямата депресия (когато БВП на глава от населението спада с поне 15%), но са по-чести. Всъщност изследването установява, че непредсказуемостта на помощите води до сумарна загуба, равняваща се на 15-20% от общия размер на отпуснатите помощи. Това означава, че страните щяха да преживяват по същия начин, ако получават милиарди долари по-малко годишно, но при стабилни парични потоци.
Непостоянството в помощите често води до драматични промени в бюджетните разходи. В Кения чуждестранните помощи за здравния сектор варират, от 91 млн. долара през 2000 г., 17 млн. долара през 2002 г., 147 млн. долара през 2005 г. и 111 млн. долара през 2006 г. В резултат от тази непоследователност се налага да се затварят поликлиники и да се съкращава значителен медицински персонал.
Някои от богатите донори са по-виновни от други. САЩ са най-непредсказуемият донор, а скандинавските страни са най-постоянни. Хоми Карас, старши научен сътрудник в института "Брукингс" и автор на изследването, обяснява, че американските помощи са по-непостоянни, тъй като размерът им се определя от изпълнителната власт. "Ако [една американска администрация] реши, че някой й е симпатичен, може бързо да вдигне сумата, но ако реши обратното, бързо го отрязва", казва Карас.
Един от начините за намаляване на нестабилността е страните донори да се ангажират със стабилни суми за период от няколко години - да речем, 50 млн. годишно в продължение на три години. Великобритания вече е възприела многогодишното финансиране, а отговарящите за помощите структури на ЕС в момента го разглеждат. Осигуряването на повече стабилност в най-неустойчивите страни на света сякаш е най-малкото нещо, което донорите могат да направят.
Глобализацията на мъченичеството
Самоубийственият тероризъм наистина се е превърнал в глобално явление. Според данни, събрани от Асаф Могадам, експерт по тероризма в Центъра за борба с тероризма на академията West Point, не само броят на самоубийствените атентати по света е достигнал безпрецедентни висоти през последните години, но и тактиката на терора се е разпространила до далечните краища на земята със смъртоносен резултат. |
|