|
|
Как Америка да продава идеите си по-добре
Автор: Брус У. Джентълсън и Стивън Уебър* | 14 януари 2009, 19:08
 |
| Автор: SHOUT ЗА FP |
 |
| Автор: SHOUT ЗА FP |
 |
| Автор: SHOUT ЗА FP |
Повече от половин столетие САЩ са гарант международната политика да се формира въз основа на пет големи идеи. Сега, когато се раждат големите идеи на ХХI век, никой не може да каже кой ще завладее новия глобален пазар на идеологии. Но едно е сигурно - ако САЩ искат да останат в играта, ще им се наложи да усъвършенстват маркетинговото си послание.
Макар че периодите, в които те бяха президенти, имат малко прилики, все пак Джордж Буш-старши, Бил Клинтън и Джордж Буш-младши говореха за света от принципно една и съща гледна точка. Във времената на една-единствена суперсила по-голямата част от човечеството като че ли бе приела, че необходимостта от военна сила намалява. Свободните пазари бяха във възход, създаваха благосъстояние и засилваха чувството за неизбежност на вълната от демократични преходи. Мобилните телефони и интернет разпространяваха елементи на западната култура и поведение сред хората по света, които бяха готови и дори нетърпеливи да ги получат и усвоят.
Тези президенти като цяло разбраха правилно нещата. През по-голямата част от втората половина на ХХ век световната политика се формираше около пет големи идеи:
1) Мирът е по-добър от войната.
2) Хегемонията, или поне добронамерената й разновидност, е по-добра от баланса на силите.
3) Капитализмът е по-добър от социализма.
4) Демокрацията е по-добра от диктатурата.
5) Западната култура е по-добра от всички останали.
По отношение на всичките пет идеи САЩ бяха единодушно възприемани като модел и гарант. Американската мощ поддържаше мира чрез специфична комбинация от възпиране и заплаха за възмездия, наследена от Студената война. Обединените нации бяха изградени предимно по американски модел. Американската хегемония носеше относителна сигурност и създаваше условия за все по-отворен търговски обмен и капиталови пазари. Американският капитализъм научи света как да създава безпрецедентно богатство. Американската демокрация вдъхновяваше хората по целия свят да променят отношенията си с политическата власт. А американската култура се превърна в магнит за младежите по света.
Днес преобладаващият консенсус в САЩ е, че тези пет големи идеи все още са в сила. Многообразните интелектуални формулировки - като тези за края на историята, демократичния мир, неизбежната нация, сравненията с Римската империя - въпреки различията си все пак споделят базовата вяра, че фундаменталните положения не са се променили. Дори и последната вълна от книги за втория, или постамериканския свят, продължават тази логика, приемайки, че петте идеи все така ще формират основата на настоящия и бъдещия световен ред.
За съжаление нещата не стоят по този начин. Петте големи идеи на миналото столетие вече не са онези здрави и непоклатими ориентири. Предизвикателствата към тях са много по-дълбоки от лошата атмосфера, създадена от администрацията на Буш. Не става въпрос и за това, че нашите международни институции чисто и просто трябва да се префасонират и ремонтират, за да отразят променящите се съотношения на силите и богатството на планетата. Променили са се по-скоро правилата, а най-големите и фундаментални въпроси на световната политика отново са отворени за дебати.
Разбира се, мирът все още е по-добър от войната. Освен ако (а някои държави изповядват именно такава философия) войната не е част от инструментите на националната политика, какъвто е случаят със САЩ в Ирак, Русия в Грузия, Етиопия в Сомалия, Израел в Ливан и други подобни ситуации, които се задават на хоризонта. Но запазва ли си върховенството мирът, ако държавите искат да предотвратят избиването на хора в Дарфур, да прекратят пагубното нехайство след едно природно бедствие в Бирма или да обуздаят пандемията, която се заражда в нечии други национални граници? Ако централната власт е все по-силно оспорвана, а силата - все по-разпръсната, по какви правила ще започват войните или ще бъде запазван мирът?
И кой пише тези правила? Хегемонията, водена от добри намерения или не, вече не е възможна - нито за САЩ, нито за Китай, нито за когото и да било. Едва ли е възможна и съвременна версия на многополюсния свят от ХIХ век. Има прекалено много играчи на твърде много маси, за да се балансират всички полюси. И макар че някои играчи са все още по-важни от други, все повече имат много по-голямо значение, отколкото в миналото. Недържавните субекти (от фондацията Gates, до Google и Боно) са автономни глобални играчи с влияние, сходно с това на традиционните актьори в международните дела. Кой контролира решенията, взети в един свят, който е в много по-голяма степен мрежови, отколкото йерархичен?
Капитализмът решително победи социализма. Но сега той е разцепен на ясно разграничени и конкурентни форми, а правителства притежават и управляват големи части от икономиката в някои от най-важните страни и сектори. Например в енергетиката, където настъпи радикален обрат в сравнение с преди само 15 години, националните нефтени компании притежават повече от три четвърти от известните петролни резерви в света. Или финансите - предполагаем стълб на американската мощ, днес са спасени и рекапитализирани от американски държавен дълг. Започнал ли е пазарът да се нуждае от държавата в същата степен, в която държавата се нуждае от пазара?
Демокрацията роди по-свободни общества. Но още ли е толкова ефективна тя в създаването на справедлив и мирен социален ред? Фактът, че Китай, една недемократична държава, постига най-голям успех в задоволяването на основните човешки потребности на населението си и в извеждането му от бедността през последните 20 години, говори много в това отношение. Вече едва ли ще се приеме за толериране на репресивните режими признаването на простия факт, че в много общества политическата легитимност на властта е функция от добрата й работа, а не просто от демократичността на процедурите.
И докато най-крайните и примитивни изражения на антиамериканизма може и да затихнат след сдаването на властта от администрацията на Буш, ерата "бъдете като нас" (по която някои американци винаги ще продължават да копнеят) никога няма да се върне. Модернизацията не донесе хомогенизация; културата и идентичността са могъщи и трайни сили при взаимодействията между обществата и вътре в самите тях.
Специалистите по външна политика не пренебрегват тези въпроси или поне не го правят, ако им се задават един по един. Всъщност представата, че всяка голяма идея подлежи на дебати, е станала толкова традиционна, че всеки привидно нов принос към дебатите всъщност е просто опит да се изрекат по-красноречиво едни вече познати аргументи. Но предизвикателствата пред петте големи идеи на ХХ век (взети заедно) създават една различна и много по-трудна реалност. САЩ не са се занимавали нито интелектуално, нито политически с дълбоките последствия от тази реалност. ХХI век в идеологическо отношение няма да бъде преговор на последните 100 години. Необходимо е САЩ отново да влязат в дебатите върху фундаменталните въпроси как да се структурира настоящото столетие. Всъщност този процес вече започна. Добре дошли в новата ера на идеологиите.
ПАЗАРЪТ НА ИДЕИТЕ
В САЩ е популярно да се обявява война на даден проблем. Например американските политически лидери, независимо дали са либерали или консерватори, непрестанно призовават да водим война на идеите, за да разгромим международния тероризъм. Метафората е отчетлива, действена и морално задължаваща. Но и погрешна. Идеите не водят войни и всяка политика, която следва подобна формулировка, е обречена да не действа. Идеите не влизат в битка, те се съревновават за лоялността на хората на една арена, която прилича повече на пазар, отколкото на бойно поле. САЩ са изправени пред глобална конкуренция на идеите, правилата в нея са много по-близки до формулираните от Милтън Фридман, отколкото до тези на Карл фон Клаузевиц.
Кой може да доминира на подобен пазар? Първо, пазарите са места, където лидерите се нуждаят от последователи, а не обратното. Вероятните лидери не издават заповеди, те правят оферти. Накрая именно последователите решават чие лидерство е най-привлекателно в този момент. Пазарните лидери не разчитат много на тайни сделки или на секретност, за да поддържат своите позиции - отношенията са твърде прозрачни, за да се предлагат различни оферти на различните последователи. Освен това пазарните лидери никога не се отпускат и не губят форма, защото знаят, че техните конкуренти ще бъдат неумолими.
Казано просто: на пазара на идеите ние предлагаме, те избират. Човек не побеждава на пазара, той се конкурира за пазарен дял. И този дял не е постоянен, освен ако не го направиш такъв.
Заслужава си да се запитаме защо за САЩ (страна, която разбира пазарната конкуренция в много други отношения) се оказва толкова трудно да се справят с глобалната конкуренция на идеите. Изглежда, когато става въпрос за международни проблеми, САЩ предпочитат да не признават, че се състезават наравно с останалите.
На американския икономически и бизнес елит му отне почти цяло десетилетие през 80-те години да осъзнае какво означава конкуренцията с Япония, особено когато тя играеше играта на капитализма и пазара по различни правила. За САЩ това се оказа дълъг и тежък образователен период, изпълнен с нефункционални политически решения и самонаранявания от въведените вносни квоти, заплахи за търговски войни и почти паника, предизвикана от купуването на знакови недвижими имоти в Ню Йорк и Калифорния от японски инвеститори. Появи се дори и малка лавина от книги, настояващи японците да си променят бизнес практиките, законите и културата, за да можела конкуренцията да бъде "по-справедлива", т.е. да се играе според правилата на Вашингтон.
Деветдесетте години отидоха за осмислянето на подобни геополитически състезания. Блокирани в срамно дълги, при това странни, дебати за характеристиките на еднополярността, американските политици фундаментално надцениха американския контрол върху международните събития. Нещо още по-важно - те подцениха кадърността и изобретателността на тези, чиито интереси наистина противоречаха на американските. По-малките и дори недържавните сили може и да не бяха способни пряко да се конфронтират със САЩ, но те разполагаха с очевидни алтернативи - ядрено въоръжение, излизане в нелегалност, заобикаляне на американската сила със собствени инициативи, за да осуетят каквото могат от ръководения от американците план за света. Може би, ако САЩ осъзнаваха реалностите на конкурентната среда, в която живеем (и съответно разбираха творческите варианти, изобретявани от другите в контекста на техните конкурентни стратегии), на Вашингтон щеше да му бъде по-лесно да съзре например червените светлинки, припламващи около "Ал Каида" през лятото на 2001 г.
Всички се конкурират. Днес конкуренцията в областта на идеите е толкова силна, колкото и във всичко друго, ако не и по-силна. Представата за един-единствен устойчив модел за национален успех (американския модел) не се приема от мнозинството хора на нашата планета. Тези 300 млн. китайци, които се избавиха от бедността в рамките на едно поколение, имат свой различен разказ и в него ударението е поставено върху държавния контрол на икономическото развитие за сметка на политическите свободи. Руснаците се придържат към модела на суверенната демокрация, в който един ефективен автократ може да донесе икономическо възстановяване, стабилност, сигурност и гордост на един народ много по-бързо и резултатно от всяка институция, разчитаща на върховенството на закона. Стотиците милиони в Африка, Латинска Америка и части от Азия, които експериментираха със свободата, демокрацията и свободната инициатива, но са още по-бедни, още по-болни и още по-изложени на риска да загинат в конфликт, отколкото преди 30 години, имат свои собствени истории. Никоя от тези алтернативи не е просто обратно огледало на либерализма и никоя не зависи от наивността или заблуденото съзнание на тези, които я споделят. Те са жизнеспособни конкуренти на глобалния пазар.
НОВАТА ЕПОХА ДОЙДЕ
За САЩ ще бъде най-добре да почнат да се отнасят сериозно към това как ще успеят да се конкурират най-ефективно на кипящия, енергичен, съзидателен, а понякога и вбесяващ пазар на идеите, в който се е превърнала съвременната глобална политика. За да се завоюват солидни позиции на него, е необходимо да се осъзнаят три основни правила:
1) Идеологията днес е най-важният, но и най-несигурният и бързо променящ се компонент на националната мощ.
Новата ера на идеологията си остава ера на силата. Помислете обаче кои величини на силата могат най-значително да се променят. Военното и икономическото могъщество са важни, но те са и в голяма степен предсказуеми. Дори и след Ирак и сегашната финансова криза състоянието на САЩ в тези две области ще бъде съвсем леко накърнено. Това са области, в които промяната настъпва бавно. Но идеологическите компоненти на силата могат да се променят много по-радикално. Ходът на промените е по-бърз при идеологията, защото достъпът до нея е много по-лесен. Разходите, да речем, за създаването на военноморски флот са огромни, докато разходите по разпространението на нови идеи по целия свят сега са незначителни.
В тази ускорена и непредвидима среда петте големи идеи на американската идеология никога не могат да бъдат имунизирани срещу промените. Извън САЩ хората вече не вярват, че хаосът е единствената алтернатива на оглавявания от Вашингтон ред. Държавно направляваните икономики, които съзнателно се отказват от демократичните свободи, вече не се възприемат като неспособни да произвеждат значително обществено благосъстояние. Харизматичните автократи вече не се смятат непременно за корумпирани и нефункционални. Американската демокрация вече не е синоним на оптималния модел на справедливото общество, осигуряващо достойнство на хората. Най-фундаменталните въпроси за това какво е легитимен обществен ред, прогрес, човешко достойнство и смисъл са отворени за преразглеждане, а останалата част от света не се страхува да експериментира с алтернативите.
2) Технологията сериозно усилва "меката сила", особено видеотехнологията и особено в ръцете на различни недържавни актьори.
Новият пазар на идеите се задвижва от технологиите. Една от най-съществените промени е, че държавата и другите "официални" източници на информация са изгубили ролята си на ключови достоверни посредници. Интернет рязко усилва капацитета за придобиване на мека сила и разпределя този капацитет по-нашироко. Силата и различимостта на държавния глас се губят в конкурентния шум, а в известен смисъл именно този глас се оказва най-малко завладяващ просто защото не е толкова новаторски.
В процеса участват не само гласове, по-точно това не е само състезание между думи. Сега образите се конкурират с образи. Хората са визуални създания, те реагират на филмов и снимков материал не толкова рационално, колкото инстинктивно. Видеофилмите, с които "Ал Каида" се опитва да завербува бойци, използват за фон рап музика, а емоционалното въздействие на телефонните снимки, показващи как силите за сигурност разстрелват монаси, е много по-мощно от един правителствен доклад или от безличното текстово съобщение. Има ли някой, който да не помни образа на закачуления затворник от "Абу Гариб", изправен върху сандък с привързани към ръцете жици? YouTube (и онова, което ще го последва) скоро ще има по-голямо глобално влияние върху историите и международните събития (ако вече го няма), отколкото може да придобие който и да било държавен информационен източник.
3) Всеки играч представлява една-единствена идеология, затова националните и международните ценности трябва да са в хармония помежду си.
Новият пазар на идеите не е разделен от граници. В миналото за провеждащите държавни политики бе характерно да пренебрегват притесненията, че противоречащи си политики се възприемат като лицемерия, защото прагматичните действия оправдаваха тази висока, но контролируема цена. Днес обаче един сериозен лидер вече не може да настоява, че един принцип или политическо решение е оправдано за хората от едната страна на границата, а в същото време да отказва същото на хората от другата й страна. Всичко е видимо за всеки. Ако американците желаят да имат право на избор по въпроса за семейното планиране и противозачатъчните средства, те не могат да отказват помощ на страните, които дават същото право на своите граждани. Ако Москва заявява, че петролът е глобална стока, която всеки може да си купува открито на световните пазари, тя не може след това да подкопава правото на чуждестранните петролни компании да инвестират справедливо и прозрачно в руските енергийни ресурси.
Последователността в политиката сега е фундаментална необходимост, а не лукс. И тя е постоянна необходимост, защото изискванията на меката сила следват новините по 24 часа в денонощието и непресекващите спорове в интернет. По-трудно е да се протака и да се заблуждават останалите по идеологическите въпроси, отколкото по отношение на каквото и да било друго. Слабите във военно отношение държави винаги са градили Потьомкинови села, за да заблуждават своите противници относно действителните си способности. За меката сила вече не може да има села с мъртви души.
ПРЕКРАСНАТА НОВА ИГРА
Глобалният пазар на идеите през ХХI в. има своя собствена динамика. Тъй като големите идеи на предходния век изглеждат все по-неадекватни по отношение на проблемите и възможностите, дефиниращи тази нова идеологическа епоха, на арената ще се състезават нови лидери. Тези успешни играчи ще бъдат държавите, компаниите, личностите и неправителствените организации, които са способни да формулират и прилагат новите големи идеи, нужни за оцеляване на обществото през ХХI в. Четирите централни области на конкуренция поне през следващото десетилетие ще бъдат: взаимодействието, справедливото общество, здравословната планета и обществената хетерогенност.
Първо, на фона на разпространяващите се разнообразни форми на национализъм и други тясно разбирани егоистични интереси кой ще се ангажира с взаимодействието, толкова необходимо на глобалната ера? Втората половина на ХХ век остави в наследство небалансирани сделки (често очевидно в полза на САЩ) по въпроси като неразпространението и контрола на въоръженията, интелектуалната собственост, търговията със селскостопански продукти и правото да се използва военна сила. Русия, изглежда, е решена да си възвърне някои от позициите на Съветския съюз. Части от Африка и Латинска Америка са отворени за привлекателните търговски условия, предлагани от Китай, но не просто за да заменят западната хегемония с китайска. Индийските фармацевтични компании настояват за асиметрични права за разпространението на генерични лекарства. Оттук нататък лидерството ще се изразява в пренареждането на тези договорености. Те не само вредят съществено на другите, но изглеждат грозно и в символичен смисъл. В глобалната епоха е по-важно от всякога държавите да имат достоверно обяснение за това, че използват силата си в името на споделените блага, а не защото преследват егоистични интереси.
Взаимодействието също така изисква по-справедливо разпределение на отговорностите по глобалните въпроси. Съвсем очевидна е необходимостта от някои промени, включително реформирането на основните международни институции, които засега отразяват носталгията по времето след Втората световна война. Договореността между Световната банка и Международния валутен фонд, която гарантира американски президент на банката и европейски изпълнителен директор на фонда, ще трябва да се анулира. Съветът за сигурност на ООН да бъде разширен. Да се появи нова работна дефиниция на многостранното сътрудничество, която увеличава неговата ефективност и признава откровено ограниченията му. САЩ могат да водят в тази посока, но същото могат да правят и много други, без интелектуалния и емоционалния товар на настоящите силни на деня.
Втората конкурентна област ще бъде тази на справедливото общество, което балансира индивидуалните права със социалната мисия. В него задоволяването на основните човешки потребности (храна, вода, здраве) трябва да се превърне в ясен и непосредствен компонент на социалната справедливост. В страните, обхванати от масова бедност и вкоренено беззаконие, не е достатъчна "свободата от" - трябва да е осигурена и "способността да". Хората не желаят само да бъдат защитени от произвола на държавата, но и държавата да ги защитава. Това означава, че всяка идеология, която привилегирова процедурите (дори и демократичните процедури), но не успява да задоволи основните човешки нужди, ще загуби играта. Този момент се разбира от Пекин, както и от някои световни благотворителни мегаорганизации.
Третата област е здравето на планетата в качеството му на мотивираща визия, която едновременно внушава надежда и задава стратегическа посока. Екологичното движение сега е глобален феномен и вече не се занимава само с околната среда. То е посветено в не по-малка степен на сигурността, икономиката, социалната стабилност, природните бедствия и хуманитарните кризи. То чертае дългосрочна цел - най-важното наследство, което да се завещае на бъдещите поколения. Във все по-голяма степен тези неща са тук и сега, тъй като последствията от глобалните климатични промени започват да се усещат, а важните кръстопътища в политическите действия идват все по-близо. Няма вече външни аспекти - системата вече не разполага с такъв свободен ход. Здравата планета е най-върховното световно обществено благо, а методите за създаване на богатство, които пренебрегват замърсяването, няма дълго да привличат и да задържат последователи. Брюксел разбира това и във все по-голяма степен го разбират и много от големите мултинационални компании.
И последното предизвикателство е хетерогенността на обществото - да се научим как да живеем заедно с различията на индивидуалните и груповите идентичности, които подклаждат страха от другия. Миграцията на народите, съчетана с новите технически възможности за пътувания и комуникация, произвежда все по-екстремни комбинации от националности, раси, етнически принадлежности и религии вътре в самите общества. Но малко човешки общности живеят хармонично с хетерогенността. В някои случаи (Босна, Ирак, Руанда, Судан) напреженията достигат крайни измерения и всичко опира до това кой съм аз, кой си ти и длъжен съм да те унищожа, преди ти да ме унищожиш. В други случаи (Китай и Тибет, мюсюлманите в Западна Европа, индуистите и мюсюлманите в Кашмир) периодично повтарящи се епизоди на насилие се съчетават със систематична дискриминация и създават отровна атмосфера. САЩ имат своята имиграционна демагогия и упорити расови неравенства. Никой основен глобален играч още не е формулирал завладяваща философия как да се овладее тази хетерогенност, а това е огромна възможност за демонстриране на лидерство.
Взаимодействие, справедливо общество, здрава планета и хетерогенност на обществото. Те обаче не съставляват прегледно опаковани -изми. Но и хората по света не търсят -изми. Умните играчи ще се пазят от идеологическата закостенялост, както и от всичките износени постановки, че историята се движи неумолимо към един или друг завършек, независимо дали това е либералният интернационализъм, салафисткият джихадизъм, пролетарската солидарност или устойчивостта.
Нека приемем, че САЩ желаят да бъдат действителен конкурент в борбата за лидерство в тази нова епоха. Най-важното нещо, което американците трябва да осъзнаят, е, че това наистина е нова игра и предизвикателството е фундаментално различно от възпирането на комунизма или разгрома на тероризма. Други международни играчи (държави, глобални корпорации, религиозни движения, интернет общества) имат своите собствени силни и слаби страни, но те ще се конкурират с американците при равни условия. Единственото наистина сигурно нещо е, че новата епоха на идеологиите няма да завърши с победа или с разгром. Тя може и да не завърши по какъвто и да било смислен начин. А равновесието и стабилността, интелектуалните мании на т.нар. сили на статуквото ще се превърнат в едни доста несигурни модуси на съществуване, и то главно илюзорни.
Едно нещо е сигурно - следващото десетилетие вероятно ще има своите пророци за края на идеологията, каквито са имали и миналите десетилетия. Пазете се от тези, които се стремят да си оградят част от пазара, използвайки познати мотиви, като модифицират "новите" идеи с една по-излъскана версия на все същата стара американоцентрична марка. Те са на погрешен път. А надеждите са, че новата реколта купувачи няма да проявява интерес към тяхната стока.
*Брус У. Джентълсън е професор по политически науки и публични политики в университета Duke. Стивън Уебър е професор по политология и директор на Института по международни изследвания в Berkeley, Калифорнийски университет
| Искате ли да знаете повече |
Брус У. Джентълсън изследва променящата се роля на САЩ в света в книгата си "Американската външна политика: динамика на избора през ХХI век" (American Foreign Policy: The Dynamics of Choice in the 21st Century, New York: W.W. Norton, 2000). "Успехът на отворения код" (The Success of Open Source, Cambridge: Harvard University Press, 2004) на Стийвън Уебър анализира политическите и икономическите последствия на едно от най-обещаващите нови явления през това столетие.
В своето съчинение "Постамериканският свят" (The Post-American World, New York: W.W. Norton, 2008) Фарид Закария твърди, че дори когато други страни се издигат до американското ниво на растеж и просперитет, те все още не заплашват първостепенната роля на САЩ в глобалната общност. Поглед върху това защо международният ред се нуждае от САЩ на кормилото ни предлага книгата на Майкъл Манделбаум "Аргументи в полза на Голиат: как Америка функционира като правителството на света през ХХI век" (The Case for Goliath: How America Acts as the World’s Government in the Twenty-First Century, New York: PublicAffairs, 2005).
В книгата си "Вторият свят: империи и влияние в новия световен ред" (The Second World: Empires and Influence in the New Global Order, New York: Random House, 2008) Параг Кана твърди, че глобализацията е отрекла американизацията. В статията си "Суперсила на изживяване?" ("Лос Анджелис таймс", 9 септември 2007 г.) Дейвид Рийф оспорва виждането, че САЩ са "гарант на международната сигурност и световната търговия в обозримо бъдеще".
В публикацията "Днес са тук, утре ги няма" ("FP - България", октомври/ноември 2005 г.) подбрани мислители, журналисти, учени и политици формулират най-застрашените идеи и институции в света. В статията "Лошата страна на глобализацията" ("FP - България", февруари/март 2007 г.), на която Уебър е съавтор, се твърди, че еднополюсният свят създава заплахи, различни от създаваните от която и да било друга система. |
|
•
Блог
. Az mislia 4e e krajno wreme profesora da dojde da giwee w bulgaria, taka ili ina4e za taia statia tam moge i da go opandiziat, pyk tuk 6te spomogne za izlizaneto na USA ot globalnata ikonomi4eska kriza 
Коментарът беше изтрит от модераторите.