Брой 33, август 2010 г.

Роналд Рейгън (06/08/2010)

Рейгън не беше такъв любител на войната, какъвто го описват консервативните му последователи.

В днешно време на практика всеки път, когато някой от американската десница започне да громи президента Барак Обама, дали за това че се примирявал с диктаторите, или че пропускал да напомни за войната с терора, той пали свещ пред олтара на Роналд Рейгън. Бившият кандидат за президент Джон Маккейн нарече външнополитическите си възгледи "интерпретация от ХХІ век на Рейгъновата доктрина". Прочети още...

Интернет (11/06/2010)

Казваха ни, че мрежата ще доведе нова епоха на свобода, политически активизъм и траен мир. Сгрешиха.

Интернет беше възхваляван като сигурен инструмент за поощряване на толерантността, преодоляване на национализма и трансформиране на планетата в голямо, опасано от мрежата, глобално село. През 1994 г. група дигитални ентусиасти, водени от Естер Дайсън и Алвин Тофлър, публикуваха манифест, скромно озаглавен "Магна Харта за ерата на знанието", който предвещаваше възникването на "електронни махали", свързани не от географията, а от "споделените интереси". Никълъс Негропонте, по това време прославен шеф на Меdia Lаb на Масачузетския технологичен институт през 1997 г. драматично предсказа, че интернет ще помете националните граници и ще възвести нова епоха на световен мир. Прочети още...

Китайската военна машина (23/04/2010)

Не е време за паника. Все още

Ядрените оръжия (22/02/2010)

Обещанието на президента Обама да спаси света от атомните бомби са празни приказки. Но не по тези причини, които може да ви хрумнат.

"Ядрените оръжия са най-голямата заплаха за човечеството." Не. Въпреки че човек може да си го помисли, ако следи какво говорят световните лидери в момента. Прочети още...

БОГ (19/12/2009)

Докато жертвите на религиозните войни по света нарастват, репутацията на Бог спада. Но войната срещу него също взема своите жертви. По-долу разсъждаваме защо ни е необходимо примирие и защо секуларизмът представлява почти същата заплаха за света, както и фундаментализмът. Прочети още...

Реализмът

"Сега всички сме реалисти" (11/11/2009)

В условията на война и рецесия американците са настроени прагматично и приземено. Но това, заявява един от водещите архитекти на външната политика по времето на Джордж У. Буш, не е причина да се възприема една погрешна доктрина. Прочети още...

"Барак Обама е реалист" (11/11/2009)

Не е ясно. Критиците на реализма като мен самия не смятат, че реалността на междудържавните отношения ни задължава да пренебрегваме проблемите, свързани с вътрешния характер на държавите. Прочети още...

"Външната политика защитава националния интерес" (11/11/2009)

Разбира се. Но какво означава това? Никой не е против националния интерес, но реалистите и техните критици се разминават съществено по въпроса какво представлява той. Този дебат изобщо не е нов. Прочети още...

"Налагането на демокрация води до опасна дестабилизация" (11/11/2009)

Не непременно. Изборите, дори и проб­лематични, могат да бъдат позитивен катализатор на промяната в авторитарните държави, както видяхме в случая с Маркос и по време на неотдавнашните събития в Иран. Прочети още...

"Реализмът означава да поддържаш отношения с режимите, които не одобряваш" (11/11/2009)

Да. Но можем заедно с това да настояваме за реформи. В крайна сметка именно това правеше и Рейгън. Прочети още...

"Америка не може да налага ценностите си на останалите" (11/11/2009)

Това звучи познато. Сега го чуваме по отношение на арабския свят. Когато Рейгън и държавният секретар Джордж Шулц настояваха за демократични реформи в Южна Корея, много корейски експерти предупреждаваха, че страната никога не е имала демокрация и не е готова за нея. Прочети още...

"Пол Улфовиц е утопист" (11/11/2009)

Не, просто разсъждавам реалистично. Наричали са ме много неща, утопист едва ли е най-лошото от тях. По ирония, докато утопия е гръцката дума за никъде, почти навсякъде, където погледнете днес, ще видите хора, които споделят вярата в демокрацията. Прочети още...

Възходът на Азия (14/09/2009)

Не вярвайте на приказките за залеза на Америка и изгрева на новата азиатска ера. Много десетилетия ще минат, преди Китай, Индия и другите от региона да станат най-мощните световни сили, ако това изобщо някога се случи. Прочети още...

Зелената икономика (14/07/2009)

Екологията най-накрая влезе в основния дневен ред на обществото и политиците от Лондон до Сеул започнаха да харчат милиарди за чисти технологии, които - според тях - създават работни места. Прочети още...

"Държавата трябва да налага алтернативните енергоизточници." (14/07/2009)

Зависи как. Държавата има ужасен опит в подбора на перспективни сектори. Вземете например американския закон за енергийна политика от 2005 г., който изискваше продавания в САЩ бензин да се смесва с все по-големи количества възобновимо гориво. Прочети още...

"Китай става по-зелен от САЩ." (14/07/2009)

В никакъв случай. Някои експерти като публициста в New York Times Никълъс Кристоф предсказват, че Китай, с втурването си към производството на водородни автомобили и нови строги нормативи за икономия на горивата, заплашва да надскочи САЩ в позеленяването. Прочети още...

"Ентусиазмът по повод зелените градове е прекомерен." (14/07/2009)

Всъщност не е. До 2030 г. 60% от населението на света ще живее в градове. Гражданите ще бъдат по-продуктивни, по-здрави и по-доволни от живота, ако градовете са чисти и приятни за живеене. Именно там ще бъдат работните места на бъдещето. Прочети още...

"Европа е показала, че зеленото създава работни места." (14/07/2009)

Още не. Един оптимист със сигурност може да намери успешни примери. Дания е любимият PR пример заради позицията си на водещ световен износител на вятърни турбини. Прочети още...

"Зелените работни места са само рекламен лозунг." (14/07/2009)

Да. Но зависи каква стока се продава? Изберете верния отговор: Кой е зелена якичка? Прочети още...

"Спирането на климатичните промени ще поощри икономическия растеж." (14/07/2009)

Недоказано. Оптимистът може да се надява, че въвеждането на въглероден данък или системата за ограничаване и търговия с емисии (cap-and-trade), нужни за спиране на климатичните промени, ще ускори развитието на водородната икономика, предлагайки ни евтина зелена енергия, при което всички печелят. Прочети още...